Защото избрах България

Следващото лице в нашата поредица е Симона Дакова. В професионален план работи в ИТ сферата като бизнес анализатор в българска компания. Хобито ѝ е проектът Идейник, който представлява онлайн състезание по социално предприемачество за българи с опит в чужбина. През останалото време се занимава с народни танци, обича да пътува и да прекарва време сред природата (за което все по-рядко има време, както самата споделя). Определя себе си като позитивен и целеустремен човек, който обича да решава проблеми и да прави света около себе си по-добър. Казва, че от нея човек може да очаква отдаденост и умение да мотивира хората.

Симона: Бях четвърти курс в Техническия университет в София и видях много интересна програма за стипендия на немска фондация за магистратура в Германия(Мумерт). Реших да опитам късмета си и да видя какво е да учиш в чужбина, въпреки че си бях обещала да не съм от заминаващите и никога незавръщащите се след гимназията. Кандидатствах и след 3 сериозни тура на подбор ме избраха. Учих близо 3 години (4 семестъра редовно обучение + 1 семестър стаж в немска компания). Специалност Медийна информатика в RWTH Aachen, което е нещо като „по-приложна“ информатика и няма нищо общо с медиите. Поне не в смисъл на масови комуникации.

На пръв поглед, когато човек се върне към тези 2-3 години зад граница, не вижда кой знае колко много. Преобладаващият спомен е лекции и много учене, малко пътувания, нови приятели и преживявания. Постепенно в ежедневието си - тук и по света, човек осъзнава колко много е видял, как всичко това му е помогнало да опознае себе си и собствения си потенциал, да преоткрие родината си, да вникне във възприятията и вижданията на други народи и култури, да промени мирогледа и нагласата си към света. Но зад това абстрактно обобщение има много конкретика.

Благодарение на учебния план в моята специалност живях около година в старата столица на Германия – Бон, град на бреговете на голяма река, с много държавни институции, ООН и т.н., а после още година в Аахен – столицата на Карл Велики. По средата правих стаж в централата на SAP, което ми даде възможност да поживея 5 месеца в приказния Хайделберг, да участвам в работна среща с член от борда на директорите в Прага, да видя как се ръководи глобален отдел с разпръснати по цял свят екипи и още много интересни запознанства.

Самото следване беше възможност за сблъскване с технологии и подходи, които са все още нови и по-скоро обект на научно-изследователска дейност, а не толкова доказани и използвани методи. Един от интересните курсове беше в Fraunhofer Institut (където са създали MP3 формата). Трябваше да измислим разширение (plugin) за Google Wave(платформа, която вече не съществува), което да помага на хората да организират всички аспекти на груповите пътувания. Други колеги работеха над софтуер, който използва сянката от жестовете за прехвърлянето към нов слайд или за подчертаване при правене на презентации. Това се случва през 2010 г., когато думата „смартфон“ не беше толкова позната.

Освен това, в рамките на стипендиантската програма имахме различни семинари: управление на времето, бизнес етикет, мениджмънт обучение от водеща консултантска компания (Horvath&Partners) по предприемачество, социални и лидерски компетенции, срещи с множество ръководители на малкия и средния бизнес в Германия, посещение на летището в Дюселдорф, едноседмични посещения в Берлин и Брюксел с безброй интересни срещи, както и коледни концерти и театрални постановки. Всичко това споделено с други позитивни млади хора от Централна и Източна Европа, които искат да учат и да се развиват, да вземат оптималното от престоя в Германия и да се върнат в родината си - независимо дали това е Унгария, Полша, Румъния, Латвия или Сърбия. До ден днешен  се възхищавам на основателите на фондацията: да дариш личните си средства за финансиране на магистратурата на млади хора, които имат изявен лидерски потенциал. Целта е те да се дообразоват и да получат знания и умения, с които да се завърнат в страните си и да работят за напредъка им, бидейки пример и предавайки опита и наученото. А в дългосрочен план и умножавайки резултата на няколко поколения, това да е принос за една обединена Европа без (политически) конфликти, с разбирателство и без крайности в условията и стандарта на живот.

Ето така престоят в Германия възпита в мен разбирането, че всичко е възможно, ако го искаш и вярваш в него истински. Ако нещо не ти харесва, ще намериш начин, сили и подкрепа, за да го промениш. А целият път до постигането на тази цел изисква търпение и постоянство. Човек трябва само да е отворен за възможностите, които чукат на вратата му.

Заминавайки за Германия, прибирането ми обратно беше условие в споразумението ми за стипендията, което аз бях приела с ясното съзнание, че искам да се върна. Разбира се, човек никога не знае какво ще му се случи през тези близо 3 години! Когато те приключиха, бях убедена, че мога да съм полезна повече в родината си, а не в подредената и педантична Германия. Ниши за развитие и липса на компетентни кадри има много повече тук в България, отколкото там.

Когато се прибрах, се почувствах свободна и на мястото си. Радвах се отново на слънцето, на морето, на Пирин. А попадайки в Тук-Там, намерих среда с единомислещи и позитивни хора, които ми помагат да изплувам над негативизма и трудностите – като розов мехур насред сиво блато. И това продължава вече близо четири години.  Естествено до ден днешен пътувам до Германия, гостувам на приятели в родните им места или заедно опознаваме нови места и култури, засичам други приятели по незнайни кътчета от света (каква е вероятността да засечеш случайно колега уругваец в Атина?!), има градове в Европа, които познавам, сякаш съм живяла там. Макар и да съм тук, в България, някаква част от мен живее поне на още дузина места и сред толкова много приятели. Но камъкът си тежи на мястото.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.