Успелите споделят

Симона Велева е един от младите и будни хора на България, които се стремят към това да запазят ценностите ни и да ни развият в различни области. По професия е юрист, но в практиката си се занимава с административно и медийно право. Преподава, води различни обучения и семинари в тези сфери. Свободата на словото и медиите е важна тема, която тя неизменно засяга.

Заедно с екип от млади хора създават проекта "ПраВодач", който има за цел да повиши гражданското образование на учениците. Създават и интерактивна игра със същото име, която по забавен начин представя как работи държавата. Вижте какво повече ни сподели тя в следното интервю.

Разкажете ни накратко за себе си.

Здравейте! Казвам се Симона Велева и по професия съм юрист. В момента завършвам докторантурата си по конституционно право, но в практиката си се занимавам с административно и медийно право.

Преподавам, водя различни семинари и обучения, като едно от нещата, в които вярвам, е повишаване на правната култура и функционалната грамотност сред младите хора – мисия, която съм приела за своя, като в свободното си време работя в тази посока. 

Вие сте юрист, занимавате се с медийно право и свободата на словото. Какво ви привлече точно към тази сфера?

Към тази тема се насочих, подбирайки тема на дисертационния си труд, но след това в практиката ми така се случи, че започнах професионално да се занимавам с медийно право. Мисля, че в България има нужда от повече експерти в тази област, тъй като положението с медиите и медийната среда се влошава все повече през последните години.

Подобряването на дадена среда е възможно наред с политическа воля, законодателни мерки, усилията на заетите в нея - самите журналисти, но също така и с експертиза тогава и там, където тя е нужна. Искрено вярвам в градивната и експертна критика, както и в това човек да дава мнение и съвет само ако му е поискано и в полето на собствените му способности. 

Журналистиката и свободата на словото са едни от най-наболелите теми в България. Какво ни е нужно, за да стигнем до качествената журналистика?

Борбата за свобода на словото и свободна медийна среда е свързана с борбата за демокрацията. Моето и вашето поколение не са живели по времето на социализма и същевременно чуваме противоречиви мнения – някои копнеят за този период, други го отричат. Изводът, който ние трябва да си направим обаче, е, че трябва да отстояваме ценностите на собственото си поколение, а те са онези, които са предписани в Конституцията от 1991 г. Една от тях е свобода на словото – сферата, в която аз съм избрала да съсредоточа своята работа. 

Днес начинът на обмен на информация и на изразяване се развива с огромни темпове. Изключително важно е да се полагат постоянни усилия за повишаване на медийната грамотност още от училище. Един от големите проблеми, за който често не си даваме сметка, е, че това, че едно дете може да борави с таблет или телефон, не го прави медийно грамотно, нито защитено от опасностите онлайн.

Наша мисия е да образоваме децата си как да ползват социални мрежи, откъде и как да черпят информация, как да я проверяват и да са критични към нея, да мислят критично и да търсят отговори, но също така как и да не са твърде зависими от електронните устройства. 

Същевременно качествената журналистика е свързана със свободна и прозрачна медийна среда. Наред с това трябва да има ясни и работещи правила по отношение на отговорността на собствениците на медии с достатъчно гаранции, че зад тях не стоят фиктивни лица, с гарантиране на правото на отговор във всички видове медии, включително печатни, и с активна роля от страна на държавата в насърчаване на етичните правила в работата на журналистите.

Всички тези аспекти, съчетани с постоянно повишаване на познанията на журналистите, например по отношение на това как да отразяват деца, как да отразяват инциденти и т.н., са част от стъпките за повишаване на качеството на журналистиката. Това е една от най-динамичните професии в днешно време и нейният хоризонт се разширява с проблемите като авторското право и отговорността на големите онлайн платформи – това също са част от темите, с които се занимавам.

Вие сте и един от създателите на проекта "ПраВодач", който има за цел да повиши гражданското образование на учениците. Откъде започва то - от семейството или образователните институции?

Въпросът е многоаспектен и разбира се, както семейството, така и училището играят огромна роля. У децата трябва да бъде изграждано чувството, че те са пълноценни граждани на обществото, чието мнение има значение. Те трябва да знаят, че един ден от тях ще зависи съдбата на България.

Гражданското образование, познанията за начина, по който функционира държавата, са част от това самосъзнание. Ето защо и създадохме проекта „ПраВодач“. В него студенти по право и млади юристи влизат в училище и говорят с ученици за основните им права на регулярни интервали, веднъж месечно. Мисля, че ключовата дума тук е – отговорност.

Всеки един от нас, като членове на това общество, семейството и училището са отговорни за развитието и възпитанието на децата. Има една поговорка, че за отглеждане на едно дете е нужно поне едно цяло село. Никое дете не може и не бива да изпада от образователната система, а ключът към бъдещето на децата е именно образованието и функционалната грамотност.

Същевременно образованието се променя и въпросът вече не е колко ще запомнят децата, а как работят с информация. Спрямо това разбиране работи и проектът „ПраВодач“. Аз вече рядко влизам в час, тъй като водя различни обучения, семинари и преподавам на студенти, но се радвам, че по-млади от мен колеги и сегашни студенти продължават идеята и я развиват.

Създавате и образователна игра със същото име. Каква е нейната цел и как се роди идеята за нея?

Създадохме играта именно защото искахме да придадем устойчивост на идеята на проекта „ПраВодач“. В играта по забавен и интерактивен начин показваме как работи държавата и каква е ролята на отделните институции, както и какви са основните права и отговорности на децата. Бъдещето на образованието върви ръка за ръка с технологиите и функционалната грамотност, за която твърдо вярвам, че е необходимо да бъде възпитавана и че е възможна именно чрез подобни средства.

Научаването на дадена материя е най-лесно, ако това учене е приятно и увлекателно. Същевременно много деца от съвсем ранна детска възраст ползват таблети, а образователните игри не са чак толкова много. По отношение на функциите на държавата пък липсват изцяло. Една от амбициите ми е да създадем същата игра за функциите на Европейския съюз. Мисля, че тя ще е полезна и за възрастните, защото малко хора знаят как всъщност функционира Европейският съюз.

Кога словото помага и кога пречи? Кой му дава свобода и кой я отнема?

Йордан Йовков е казал, че „думата е страшно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения - всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства". Словото, думите са начинът за разрешаване на конфликти и на управлението на държавата чрез дискусия и така трябва да бъде, за да можем да живеем в мир и да се справяме с проблемите съвместно. Ето защо думите трябва да се използват внимателно и да са насочени към градивни решения и градивна критика.

Словото пречи тогава, когато се прекрачват границите на допустимата свобода. Свободата на словото не е абсолютна, не е неограничена. Правото на свободно изразяване има ясно определени граници – защитата на честта, достойнството и доброто име на другиго, защитата на националната сигурност, личната сфера на индивида са само част от ценностите, които имат нужда от защита. Речта на омразата, подбуждане на вражда или склоняване към насилие са именно част от случаите, в които словото пречи.

Ето защо има ясни правила и особено когато дискусиите се водят в интернет, хората трябва да знаят, че думите им не са без значение и както сайтовете носят отговорност за коментарите, поставени на платформите им, така и обидите и клеветите в социалните мрежи например могат да донесат своите последици. Свободата на словото не значи свободия и затова поздравявам и вашия сайт за усилията, които полагате, за да се променя медийната среда в посока на отразяване на позитивни дела, събития и личности.

Посланието ви към медийното пространство в България?

Не мога да давам конкретно наставление или оценка, а единствено като експерт мога да се занимавам чрез работата с конкретни проблеми и каузи, в които вярвам. В контекста на всичките ви въпроси, най-вече по отношение на гражданското образование, мисля обаче, че посланието от разговора, което може да се отправи, е да сме по-внимателни за ролята и мястото на децата в медийното пространство, но също така и в социалните мрежи.

Родителите трябва да си дават сметка, че е тяхна отговорност да пазят личното пространство на децата си и да внимават кой има достъп до снимките на техните деца, а медиите трябва да дават гласност за проблемите и мнението на децата, защото те са пълноценна част от обществото и бих казала – най-важната и ценна част от него, защото са неговото бъдеще.