Общество

*Лично мнение на Венелин Добрев

Не, не сте в грешка. Това е сайтът за добрите новини и вдъхновяващите интервюта. Поводът да напиша този материал е повлиян от две малки гаменчета от Варна, които избиват своите тинейджърски комплекси малтретирайки малки котенца. Сигурно вече сте го гледали, коментирали, споделили и сте имали време да теглите няколко майни на "тия шибани малки копеленца". Разбира се, може да не сте спрели до там, а да сте си казали, че това е бъдещето на България, че тук всичко е батак. Не ви ли писва обаче реакцията ви на възмущение при наболял проблем да включва цикъла "гледане-коментар/споделяне-псувня-самосъжаление от средата" и повторение на тези стъпки при следващата наболяла за обществото негативна тема. 

Разбира се, смятам, че голяма част от нашите читатели не реагират така, но тази статия е за всички тези, които го правят и за познатите на всички останали, които попадат в описанието по-горе (сигурен съм, че разпознавате поне един ваш близък човек в моите думи). Наистина е ясно, че нещата у нас не са розови, но защо използваме всеки пореден негативен пример, за да подхраним собственото си усещане за жертви в една лоша среда и страна? Защо не вземем мерки това да не се случва повече? Защо сме безкрайно активни в социалните мрежи, а когато някой наистина има нужда от помощ не се отзоваваме? 

Моят отговор е много прост. 

Защото е лесно. 

Лесно е да сочиш с пръст и да поемеш рефрена на възмущение и тягостно мрънкане. Лесно е да цъкаш с език когато някой си хвърля фаса, а не му направиш забележка. Лесно е да псуваш корумпираните, но да дадеш 20 лева на катаджията като те спре и си пил 2 бири. Лесно е да казваш как на хората не им пука едни за други и сам да подминеш някой човек в нужда. Лесно е да си повтаряш, че нищо не зависи от теб.

Трудно е да приемеш, че промяната на тази страна и това общество започва от теб самия. Трудно е да бъдеш градивен, да си доброволец или сам да си в основата на различни каузи. Трудно е да се опитваш да промениш нещо, дори да е малко. 

Няма нужда да се бием в гърдите с делата на великите наши деди и да носим тениски с надпис "България на три морета" или "Дела трябват, а не думи". Защото именно последното описва какво трябва да се случи - да застанем достойно, а не да сме по-ниски от тревата и да си мислим, че постигаме нещо значимо с коментар или споделяне. Възмущението е нещо прекрасно, но само то рядко води до нещо градивно. 

Защото когато и медиите започнат да отразяват (повярвайте, те ще започнат) ще започнат коментарите от сорта на "Това ли е днешната младеж?", "Къде сбъркахме, че децата ни станаха такива?" и "Сляпа агресия - това ли са младите в България?!" и всички ще са зяпнали невярващо с отворени уста. И ето - изведнъж и Луцифер става човек за пример пред учениците в нашата страна. Не ме разбирайте погрешно - радвам се, че обществената реакция за такова ужасно нещо е огромна. Но не трябва тя да спира до посочения цикъл от началото на този текст. Аз лично писах на директорката с молба да изключи дисциплинарно въпросните ученици. Вярвам, че и доста други хора са го направили, но ако поне половината споделили възмутено видеото го бяха направили съм сигурен, че пощата на гимназията щеше да рухне от натоварване, а малките гамени щяха да си получат заслуженото.

Но не, коментар стига. Може и споделяне ако сме много афектирани. 

Какво очаквате да се случи?

Кога ще се научим, че за да искаме промяна трябва да започнем от себе си? От собствените си действия, най-малкото, защото ние сме отговорни за тях. Най-любимите ми коментари в социалните мрежи под такива видеа са от сорта на: "Тези ще ги разбия с права лопата". Ами не, пич, няма. Защото не ги познаваш и няма да ги намериш. Обаче е много яко да си излееш гнева в пет думи, нали?

Разбира се, това което говоря не цели да поставя всички под общ знаменател. Цели да ви накара да се замислите и следващия път като видите, че някой ваш приятел (или вие самите) прави нещо такова да му дадете насока какво още може да направи освен да споделя и коментира. Било то да подаде жалба, сигнал или да уведоми някой родител, че детето му прави глупости, или пък да извика полицията като пребиват някой. Доста хора не правят нищо повече от споделяне и коментиране, защото не знаят към кого да се обърнат. 

Нищо не променяме като хвърляме обидите с кофа по статуси и коментари. С липсата на активно гражданско общество се ражда онази среда, в която всеки прави каквото си иска и смята, че може да се измъкне безнаказано. Кучетата си лаят, а керванът си върви. 

Хора, моля ви изразете позицията си, дори да не смятате, че ще бъда чута. Подавайте сигнали, задавайте въпроси и правете забележки, когато знаете, че сте прави и има за какво. Не бъдете безразлични. Ако достатъчно на брой граждани потърсят пряко сметка за дадена нередност ще бъдат взети мерки. Всичко е въпрос на критична маса. 

Време е да спрем само да мрънкаме и да се възмущаваме. Време е да спрем да се жалваме колко сме зле. Време е да спрем да подминаваме неправдите в ежедневието си или да ги толерираме. Време да спрем да си мислим, че споделянето на гневна статия от някоя медия във Facebook e борба с корупцията. Следването на политици в социалните мрежи и псуването им на маса не е политическа ангажираност. Харесването на "Greenpeace" онлайн не е борба с глобалното затопляне. 

Разбира се, можете да подминете тази статия. Можете да я споделите ако ви харесва или да ми обясните колко тъп съм в коментарите.

Можете и следващият път виждайки несправедливост да си спомните за думите ми и да направите нещо.