Лично мнение

Уважаеми потребители на талони от „Националната лотария“ (тя не е национална по смисъла на „държавна лотария“, но носи гръмкото име „национална“, за да въвежда в заблуждение голяма част от потребителите си), вече сте научили, че част от талоните на лотарията ухаят (миришат е някак просторечна дума) на шоколад.

От известно време „Националната лотария“ не търгува само с фалшиви илюзии за несметно богатство, заливайки ви с безкрайни нови игри и обещания за огромни суми. От скоро към агресивната стратегия за вашите пари се прибавя още нещо. Едно ухание... 

Талоните вече ухаят на шоколад! Срещу последните си стотинки, които давате не за хляб, а за талони (и всички обещания, които се крият зад тях), вие получавате още една илюзия! Ухание на шоколад... (не истински шоколад, разбира се.).

Някои от вас или вашите родители сигурно помнят миришещите листчета, които като деца (през ранните 90 години) събирахме. Тогава незнаен търговец бе пуснал на пазара ароматизирани тефтерчета с картинки, които бързо станаха хит сред подрастващите. Събираха се листчета от всеки вид и мирис точно както преди това картинки от дъвки „Турбо“ или лепенки за разни албумчета...

Най-масовият потребител на талони и най-голяма жертва на „Националната лотария“ е българският пенсионер, следван от статистически бедния българин, който няма работа, образование и надежди (в такава безизходица е поставен и от българските политици и тяхното управление). Една пенсия или малка заплата трудно стига и на двете групи за нормален живот. Ако успеят да свържат двата края, тези хора правят това с цената на безкрайни лишения. 

Но „Националната лотария“ не се задоволява да отнеме последните парици на хората в нужда, най-честите нейни клиенти, само чрез провокативна и агресивна реклама. Не. Явно има още накъде. Тук трябва да се пуснат в действие нови стратегии. Още илюзии. Затова има талон, който ухае на шоколад. Има дори талон, който с електриковия си цвят може да докара до състояние на припадък някой епилептик. Но избор винаги има. 

Така де, някои потребители вярват единствено на телевизора и могат да бъдат подлъгани да купуват талони единствено с репортажите на спечелили хора. Хора, за които отдавна тъне съмнение, че нищо не печелят, а само се снимат. И винаги историята им е една и съща. Пари нямат, но всеки ден минават през дадено място и купуват талони. И хоп, съдбата им се усмихнала (дай боже всекиму). И сега задължително ще купят кола, апартамент на младите и ще отидат на почивка. Все едно това са нещата, за които мечтае българинът. 

Други хора пък трябва да подмамиш и чрез друго сетиво. Лакомията. Както кучето души кокала и го захапва яростно, така и тези хора трябва да бъдат убедени с нещо повече, за да си закупят талон. 

Затова прогнозирам, че съвсем скоро ще има още миришещи талони. 

И дори знам кой ще е следващият аромат... Ароматът на салам. На месо. Нещо, до което от години българският пенсионер няма редовен досег. 

И тогава вече продуктът ще е изпълнил целия пазарен сегмент. Кеф ти талон с мирис на салам, кеф ти талон с мирис на кафе, на шоколад. А след като мирише като храни, защо да не се пласира и в сладкарницата, месарницата. И от там да дебне и изкушава.

И без друго много хора са принудени да живеят фалшив и празен живот, изпълнен с несбъднати обещания и нереализирани мечти. Принудени да се хранят с хляб, пропит от миризмата на гозбите на богатите, политиците, елита. Принудени да получават не парите, а звъна на монетата. Пък ако случайно им падне някой лев или го откъснат от залъка си, дават го за илюзии с уханието на шоколад...