Общество

Като малка много обичах да имам джобове, защото винаги слагах случайни неща в тях и се радвах, когато после ги намирам. Кой не би се вълнувал да открие малко съкровище, кестен, лукче или монета? Може би това са магически предмети, част от ритуал, за който съм забравила? А чувстото като вече си пораснал и извадиш някое старо яке, в което те чакат 10, 20 или повече забравени лева? Несравнимо!

Джобовете са малки вселени, в които можем да приберем, както нещо изключително необходимо - като ключовете си например (или носна кърпичка, дядо ми винаги носеше такава), така и любовно писмо, талисман или нещо, което просто обичаме да е близо до нас. Какво искам да кажа с всичко това? Че джобовете имат значение. По-голямо отколкото си мислиш. Да имаме джобове е важно. А те да са сигурни - достатъчно големи и дълбоки, така че да НЕ губим ценните за нас притежания, още повече. Защото на джобовете трябва да може да се разчита. И всеки, който е имал дупка на някой джоб, знае за какво точно говоря.

Може би вече е ясно, че едно от стотиците неща, които истински ме вълнуват в този странен и чуден свят са джобовете. Разбира се, като жена, особено се вълнувам от джобовете на рокли и поли, но всъщност всички джобове са ми важни. Защо? Има много причини и само една от тях е, че жените сме били (и продължаваме да бъдем) лишени от тях. Джобовете са политика. И то не от вчера или от днес. Но точно днес, историята на жена, която решава сама да започне да шие дрехите си, за да има огромни джобове (които побират книга и бутилка вино!) ме вдъхнови най-после да седна и да те запозная с този проблем. И преди да си го отхвърлил и да си решил, че (за пореден път) се вълнувам от измислени несправедливости, нека хвърлим един поглед назад във времето.

Кратка история на джобовете

Джобовете се появяват на хоризонта през 17-и век. Преди това всички хора (и мъже, и жени) са носили малки торбички, закачени на въже като колан на талията. С разрастването на градовете (и все по-честата поява на крадци) хората започват да имат нуждата да крият разни неща, които носят у себе си. Така се раждат джобовете, които са пришити към дрехите и познаваме днес.

Само че според Victoria & Albert Museum, до един момент от историята, мъжките джобове са били лесно достъпни, докато тези на жените - скрити под всичките им (катове) дрехи.

И оттук, драги читатели, започва джобното неравенство.

В един момент роклите на жените всъщност имали чудесни джобове, но с еволюцията на модата, дрехите ставали все по-тесни, а джобовете започнали да изчезват. Има слухове, че по време на Френската революция както вътрешните, така и външните джобове на женските облекла са били забранени, с цел да се предотврати разпространението на пропагандни материали. Впоследствие женските джобове просто изчезнали, защото мъжете били тези, които носели всички пари (и други принадлежности, ако са били необходими).

В крайна сметка защо са им на жените джобове след като няма какво да прибират в тях?

Мястото на жената така или иначе било у дома. Да гледа децата и да шие гоблени, докато чака мъжът ѝ да се прибере от работа.

С настъпването на 20-и век обаче жените започнали да се бунтуват. Не само срещу липсата на джобове и срещу дрехите, които ги ограничават, а срещу липсата на свобода и равни права. Но дрехите всъщност са в основата на всичко това. Жените започнали да искат независимост и джобовете били един от нейните символи. Започнали отново сами да пришиват джобовете си, а Rational Dress Society настоявали за по-функционални дрехи за всяка жена.

Това се случило с избухването на Световните войни - очевидно на никой не му е било до мода и жените започнали да носят много по-практични дрехи, включително панталони, и да разполагат с достатъчно джобове. 

Но сагата не приключва дотук. След войните очакването било жените да са "женствени" (колкото и странно да звучи това), а дрехите ставали все по-прилепнали по фигурата. Така отново джобовете били елиминирани от играта и останали норма само при мъжките дрехи.

С еволюцията на модата дошли и модните аксесоари, на дневен ред се появили дамските чанти и джобовете били почти изцяло забравени. И така до наши дни когато...

В наши дни

Модната индустрия, свързана с направата на дамски чанти през 2020 г. се изчислява на около 47 милиарда долара. При такива цифри може би не е учудващо, че джобовете на женските дрехи не са приоритет. А на дрехите, на които все пак има джобове - като дънки например, те са толкова малки, че не побират почти нищо! По-тесни (с 6,8%) и по-плитки (с цели 48%) от тези при мъжките артикули, което ги прави крайно нефункционални. Не ми вярваш? Виж проучването ТУК.

Векове по-късно жените все още се борим за... джобове. Затова всяка жена, която намери рокля с джобове изпада в екстаз и я показва на всеки! Защото за нас това е нещо голямо!

Джобовете са независимост. Много по-лесно е да носиш телефона, ключовете и портмонето си в тях, ако пък побират книга или бутилка вино - бройте ме задължително! Но декоративните джобове НЕ са джобове. И повечето джобове на женските дрехи в момента НЕ са джобове в истинския смисъл на думата. Може би защото и до ден днешен го има страха какво може да направи една жена с достатъчно големи джобове? Какво може да скрие в тях? Предполагам времето ще покаже.  

Дотогава, огледайте добре всичките си дрехи. Ако сте мъже, е твърде вероятно да се радвате на страхотен комфорт и удобни джобове, от които нещата НЕ падат толкова лесно. Ако сте жени, колко дрехи в гардероба ви наистина имат практични джобове? Колко пари харчите за чанти, които могат да поберат нещата ви? Колко често ви се иска просто да излезете без да трябва да носите нещо допълнително, но джобовете ви просто не побират дори най-необходимите неща? И ако досега не сте се питали защо е така, вече знаете.

Джобовете са протест - да живеят джобовете!