От сърце

Пясъчният часовник на лятото е с обратно броене от седмици; в ръцете си държа последни песъчинки време и една по една ги превръщам на спомени. Колко дълги са дните преди да отминат боси, със сънени закъснели сутрини по пътя на откраднато днес или утре; дни без грим или план, дни на безвремие. А как къси са спомените за тях; не повече от секунда-две.

Така се помни лятото, наведнъж, с недопита бутилка розе; с аромата на зрели смокини и пресен босилек и онзи на внезапно рукнали бури; със залеза, събрал целия август в лъчите си и бягащ по покрива на колата; с асфалта, покрит с бъдещи свършени и водещ напред и накъдето; с календара от съботи и недели, с най-синьото и зелено море; със старото детско нетърпение и новите рокли, новите имена.

Така се изпраща, небрежно, с пясък по петите и сол по целувките. С укулеле, през смях, през глава, през сърцето, съвсем по средата.

След лятото остават следите от бански по кожата и слънчевите лунички; остава пътят наобратно по морските бели камъчета към сладоледените вечери и розово-синия здрач; остават несбъднатите планове и сладката носталгия, че не е продължило.