Сливи за смет? Не! Това са приказките от живота
Едно момче вижда на пътя си щайга със сливи. Нейните собственици не само я оставят на пътя, но с надпис подканват минаващите да си вземат от вкусните плодове. Снима я. За часове тази снимка се разпространява светкавично, a ние виждаме, че животът може да бъде толкова поучителен, колкото и най-стойностната приказка. Само поуката е различна. Просто защото всяка случка грее с различни нюанси.
И ако героите на Ран Босилек продават сливи за смет, за да си изберат най-работната булка за снаха, то героите в реалността на 2017-а година просто подаряват своята продукция. Защо го правят - не бих се наела да кажа. Не ги познавам. И все пак силно вярвам, че тяхната причина е и причината, която стана моя.
Просто така. Защото имат вкусни плодове. Защото стигат за членовете на дома им, за близките, приятелите и съседите. Защото им остават още и, вместо да се чудят какво да ги правят, решават да ги споделят с непознати хора.
Едва ли търсят популярност. Едва ли се питат дали ще си вземе някой гладен човек или някой, който слиза от последния си модел кола. Те знаят - ще си вземе този, който обича тези плодове. Защото всички ние сме хора!
И тъй като вече голяма част от нас не са деца (макар да се чувстваме такива), то няма кой да ни помогне да извлечем поуката от съвременната приказка, която ни показва една снимка в социалните мрежи. Трябва да се справим сами с тази задача.
Ако до всяко добро същество
застане поне още едно,
ех, ще започне такъв живот,
че само си викам "Дано".
Ако към тия две същества,
прибавиш и още две,
ти знаеш ли колко прави това?
Най-малко хиляда и две..."Марияна Башева
Моята поука гласи, че всеки от нас може да помогне на света да стане по-добър. Ако искаме да виждаме повече такива снимки, то трябва да направим нещо и самите ние. Пък друг да снима. Да спрем да се притесняваме дали някой няма да задигне цялата щайга, вместо да си вземе няколко сливи. И какво като я задигне?
Моята поука гласи, че имаме нужда от примери, но трябва и самите ние да се стараем да бъдем хора, които вдъхновяват околните да правят добро. Аз обичам приказките и техните мъдрости, но още повече обичам хората, които имат таланта да действат. Хората, които ни карат да се замислим.
Приказките от живота са точно толкова важни, колкото и тези, които са изписани върху страниците на любимите ни книжки. Нека не спираме да създаваме нова и по-красива история! А междувременно - ти каква поука си извади?
