Успелите споделят

Винаги се стремим да разказваме положителните истории и да показваме вдъхновяващите примери от България. Затова безкрайно много се радваме, когато намерим съмишленици в това. Миналата година излезе книгата "Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории" (AMG Publishing, 2019) на автора Даниел Пенев. 

Ние се свързахме с Даниел и му предложихме да разкажем историите на хората от книгата - през нашата перспектива и за нашите читатели. Днес ви срещаме със Софи Йотова. Тя е известна със своя кулинарен блог, но днес ще представим тази млада дама в една различна светлина. Каква? Разберете в интервюто по-долу.

Повечето хора се опитват да те вкарат в рамката "кулинарен блогър", но всъщност ти си доста повече от това. Ако трябва да разкажеш на някой непознат с какво се занимаваш, как би звучало твоето представяне?

Представянето ми се променя в унисон с контекста, в който се намирам. Понякога казвам, че помагам на заети хора да се грижат за здравето си с удоволствие, друг път – че превръщам готвенето в игра или че използвам храната като инструмент за възпитаване на креативност и абстрактно мислене у децата. Всяко от твърденията е вярно и е обвързано с останалите, защото всички те изследват и развиват потенциала на храната отвъд храненето и разкриват различните роли, които тя може да играе в живота ни. 

Винаги съм била шарен човек с разнообразни интереси и това ми позволява да виждам връзки и зависимости между концепции, тенденции и сфери на дейност, които привидно нямат нищо общо помежду си, като например храната, психологията, изкуството, креативността и самопознанието. 

По стечение на обстоятелствата храната се оказа контекстът, в който много хора научиха за мен, но тя всъщност е просто един от езиците, чрез които комуникирам. Яденето и готвенето не са основният фокус на моята дейност, а са просто най-лесните отправни точки, чрез които мога да вдъхновя повечето хора да започнат своето пътуване в света на храната отвъд храненето и да опознаят пълния ѝ потенциал. 

След много тежък момент в личен план насочваш цялата си енергия към блога си Foodie Boulevard. Това ли е правилната рецепта според теб за бягство от болката - да се потопи човек в работа и да се фокусира върху нещо градивно, което да го погълне?

Рецепта няма. Страдаме по различен начин, учим уроци с различна скорост, различни подходи за преодоляване на тежки преживявания ни резонират, допускаме различни учители до най-интимните кътчета на душите си. Единствената смислена „рецепта“ е онази, която си създаваме сами. 

Foodie Boulevard се роди като блог в момент, в който имах нужда да насоча енергията си в нещо конструктивно, но за мен това никога не е било нещо, което мога да нарека работа. За последните 5 години блогът плавно и постепенно се трансформира в бизнес с мисия, в пълен синхрон е с моите лични ценности и убеждения, но и до ден днешен, както и да го наричаме аз и хората около мен, Foodie Boulevard е огледало на моята същност като човек и професионалист. За мен това е контекстът, през който израствам, уча, развивам се, забавлявам се, експериментирам, играя си, комбинирам всичките си интереси, таланти и желания и лекувам травми.

В този смисъл да, всеки човек има нужда от нещо, което да му помага да води своите битки и да му позволява да учи важните уроци в живота си. Какъв обаче ще бъде обликът на това нещо – няма абсолютно никакво значение.

В едно интервю те определят като "разбивач на табута". Кои са темите табу, които би искала да са на дневен ред у нас, и защо?

Категорично темата за психичното здраве. За съжаление, все още голяма част от обществото ни третира теми, като болезнени емоции, уязвимост, депресия, психични заболявания и психологически травми като срамни неща и слабости, за които не трябва да се говори. Истината е, че няма как да се справим с проблеми, които не сме склонни да признаем, че имаме. 

През целия си съзнателен живот се боря с полярности в характера си, с хронична тревожност и с чести депресивни състояния, които ме оставят напълно неспособна да живея пълноценно и да бъда продуктивна. Но подобни епизоди от живота най-често остават извън полезрението на онези, които са свикнали да виждат даден човек в дадено амплоа, и всичко различно от това някак си не се вписва в идеята, изградена у тях за него. 

Повечето хора ме познават като много бъбрив, енергичен и жестикулиращ човек, който се усмихва постоянно и е неизчерпаем източник на позитивизъм. Изглеждам като радикален екстроверт, който се храни от социална комуникация и обожава да е в центъра на вниманието. Реалността е малко по-различна. Макар всичко това да са парченца от пъзела на моята идентичност, редовно имам дни, в които най-голямото ми постижение е да стана от леглото. Често имам моменти, в които не искам светът да знае, че съществувам.

Моменти, в които се чувствам на дъното на вселената и съм с усещането, че не мога да си поема въздух. Всичко това са нюанси от един човек, който не е нито само черен, нито само бял. Всеки от нас води битки, за които околният свят няма представа, но когато упорито лепим лепенки върху прободни рани, ние не сме в състояние да правим превенция на психичното си здраве. Преди няколко години започнах да променям това, проактивно да търся помощ, когато усетя, че имам нужда. 

Масово вярваме, че ако отидеш на психолог – значи, нещо не ти е наред. Всъщност това е едно от най-зрелите и социално отговорни неща, които всеки човек може да направи за себе си и за близките си в момент, в който минава през нещо, с което не може да се справи сам.

С гордост споделям, че ходя на терапия, защото с нейна помощ аз успявам навреме да адресирам проблеми, които иначе биха ме разяждали години наред и биха ми причинили трайни и може би дори необратими щети. 

Имаме нужда да се научим да говорим на трудни теми, които изискват деликатност, емпатия, зрялост и умение да виждаме отвъд клишетата и стереотипите. Точно затова избирам открито да говоря за своите битки, защото не смятам, че това ме прави слаба, а точно обратното.

Казахме, че си много повече от кулинарен блогър, но няма как да не засегнем темата за храната. Каква част от твоя живот е тя - лично и кариерно? 

Огромна. Освен партньор в грижите за здравето, храната е моето любимо пространство за творчество, инструмент за самопознание и механизъм за култивиране на креативност и абстрактно мислене. Винаги съм намирала тези неща за безкрайно интересни, а храната се оказа неочакваният катализатор, който ми позволи да съчетая всичките си страсти, интереси, желания, любопитства и ценности в един общ контекст.

Дай ни твоята рецепта за по-добър живот

Макар да не вярвам в рецептите, вярвам в някои универсално валидни принципи, които всеки от нас може да прилага така, че да работят за него: 

Моите са следните: 

• пълноценна почивка и качествен сън 
• пълноценна храна – за тялото и ума ми (книги, подкасти, лекции, обучения)
• пълноценни отношения с качествени хора
• време на открито – под формата на спорт, разходки и излежаване на тревата в любим парк
• хоби, което позволява на вътрешното ми дете да твори и да се забавлява
• тихи моменти сама със себе си
• специални преживявания с любимия човек.