Великите непознати

Нийл Армстронг : „От него както аз, така и всички американски пилоти сме се учили на авиация“

Да, Асен Йорданов е още един от великите българи, за когото си заслужава да знаем!

Закърмен с българско мляко, отгледан в българско семейство и възпитан от достойни родители, Йорданов развива своя интелект и още млад развихря знанията си из целия свят.

Все още влюбен в пускането на хвърчила, едва на 16 години, любознателният младеж посещава технологически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. Така през същата 1912 година сънародника ни отключва стремежа си към мащабния вариант на хвърчилата – самолетите. Не след дълго баща му – инжинера, химик Христо Йорданов, го записва в Гренобъл и така Асен се постъпва в училищитето за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие „Етан“.

Дори учейки в чужбина, през 1915 година е факт първия български самолет „Експрес“ . В този свой, реализиран проект, той въвежда третото крило за пръв път в света. То служи за стабилизиране на самолета при по-големи наклони от 45 градуса.

След изпитанието н „Експрес“, специална комисия от Министерството на войната заключва:

„Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов – за изобретател. Датата 10 август 1915г. да се счита за начало на българското самолетостроене“.

В ежедневния вестник "София" от 21 август 1915 година четем:

„Непълнолетния българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройство, предпазващо апарата от падане... В самолетостроенето е внесено едно изобретение от българин — нещо, което не може да не погъделичка националното ни чувство и народна гордост.“

1921 година се явява най-ключовата за блгарина, когато от Американският аероклуб се спуска конкурс за обиколка на Земята със самолет. Спонсориран от Александър Стамболийски, Йорданов заминава заедно с другаря си в това начинание Гаврил Стоянов. Макар и конкурса да не се състои поради липса на участници, на Йорданов му е разрешено да остане в САЩ.

Софиянецът участва в разработката и съставянето на документацията и инструкциите за поддържане и пилотиране на известни самолети, като например летящата крепост Боинг Б-17 ( печално известен с бомбардировките над български градове през 1943-1944 г., ) , изтребителите Локхийд P-38 Лайтнинг и Къртис Хоук 81, бомбардировачите Б-24 и Б-29, както и за транспортния самолет Дъглас DC-3.

Ателиетата му заемат четирите етажа на сградата на "Медисън авеню" в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната отбрана на САЩ и се намира в строга секретност.

Неговата популярност нараства, когато открива авиационно училище. За кратко време то се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ.

Книгите на Йорданов, все още са всепризнати и служат за обучение на бъдещи пилоти, някои оттях са : „ Flying and How to Do It „; „Your Wings“;“Through the Overcast“; „Safety in Flight „; „The Man behind the Flight“ ; „Power and Flight“; „Dials and Flight“; „Men and Wings“ „Jordanoff's Illustrated Aviation Dictionary.

През 1946 г. изобретяването на Jordaphone довежда до основна промяна в модела за комуникациите, която е от световно значение и отваря пътя за много нови фирми и продукти, като довежда и до изграждането на интернет. Основното е, че Йорданов използва придобивките от авиацията, която познава много добре, и ги прилага в комуникациите по начин, изпреварил много своето време. Разбира се, интернет се гради от хиляди и продължава да се гради, но апаратът на Йорданов оставя една бразда в пътя до него.

България изразява вечната си признателност към Асен Йорданов.

Към днешна дата,бъдещи и настоящи пилоти се обучават по материалите и по системата на Йорданов. Името му е вписано в „Книгата за почетни граждани на Ню Йорк“, портретът му е изложен в „Залата на славите“ в Нюйорското летище „Ла Гуардия“ .

В „Ер Спейс музеум“ са изложени негови вещи и лични архиви.

Днес ти разказахме за Асен Йорданов приятелю, но кой е следващия от великите непознати?

Ралица Цингова