Успелите споделят

София Папазова е жена, която не може да бъде определена с една дума. Тя е един от най-добрите и успешни архитекти в България. Родена в София, завършва СХУПИ през 1998 - специалност металопластика. По-късно, през 2004 завършва УАСГ, специалност архитектура с диплома магистър. София е и писател. Има две издадени книги - „Живот в стъпки по пясъка” и „7 маслинови цвята“. Но творческото и развитие не спира дотук. Тя се занимава и с рисуване. Човек, изцяло потопен в творческия свят. Нейна е и фирмата Soff Design Studio, която се занимава с интериорен дизайн и консултиране. Повече за ежедневието на един архитект и дизайнер ще прочетете в интервюто.

Разкажете ни накратко за себе си.

Щастлива съм, че имах шанса да уча, завърша и работя професия, която наистина обичам и на която съм отдадена с много страст. Чувствам се осъществена, но и амбициозна за достигане на още много красиви цели. Старая се да остана вярна на себе си, заземена и праволинейна, защото това е правилната стратегия за успех. Обичам да казвам, че съм част от безкрая на архитектурата и дизайна.

Зад това да създам собствен бизнес стои едно смело решение, взето след нелек период от живота ми. Удовлетворението от това решение за мен е нещо много ценно – един личен триумф. Признанието на моите клиенти надгражда този триумф всеки ден и ме прави още по-щастлива. Понякога си мисля, че закъснях с основаването на Soff Design, но се успокоявам с мисълта, че няма такова понятие като рано или късно и че всичко се случва в точното време. Може би тъкмо сега имам необходимата смелост и сила, зрялост и опит за всичко това. 

Вие сте архитект, художник и писател. Как съчетавате тези три сфери от изкуството в ежедневието си?

Съчетавах ги преди да създам фирмата. От известно време пиша основно статии по теми, насочени към архитектура, дизайн и изкуство, и понякога и относно мотивацията и личностното развитие. Не съм работила над художествен текст от около две години, въпреки че бях започнала трета книга, коренно различна от предишните две, но и свързана с тях. Рисувам инцидентно – картини като подарък за различни поводи или за декорация на конкретен интериор, създаден от мен. Интериорният дизайн ме поглъща толкова много, че не ми остава енергия за допълнителна дейност. 

Помагат или пречат разностранните интереси на един човек?

Мисля, че това е въпрос на индивидуалност. Реализациите в различни сфери могат и да помогнат, и да попречат в ежедневието. Зависи от личността и определената ситуация. Лично на мен преди ми помагаха. Зареждаха ме. Но сега, развивайки се основно като дизайнер, се старая да работя съсредоточено и целеустремено. Дори разделям времето си според актуалните проекти.

Днес наблягам на един обект, утре на друг. Единствено така успявам да се отдам изцяло на кариерата си и да създавам нещо с пълния си потенциал. На бюрото ми винаги има списък със задачи и ги отмятам приоритетно и отговорно. С практиката осъзнах, че мултитаскинг-а ме изхабява и категорично вече не е за мен. Все повече вярвам, че той е сигурният начин да не успееш. Съзнателно избягвам този риск.

Трудно ли е да се черпи вдъхновение за всеки един аспект от работата Ви и как го намирате?

Благодарна съм, че за мен вдъхновението е постоянно състояние. То присъства в живота ми толкова естествено, колкото и най-обикновените детайли от ежедневието ми. Своеобразна красота, характерна подробност или просто миг – нещо дребно, което дори би могло да остане незабелязано за повечето хора, аз успявам да го уловя и това да задвижи съзнанието ми в определена посока, да инспирира усещане за съзидание в мен.

Ако трябваше да избирате между архитектурата, рисуването и писането, кое от трите бихте запазили и защо?

Архитектурата. Категорично. Разбира се визирам и насочеността ми към интериорния дизайн. С риск да прозвуча комерсиално, в България трудно се печели от писане, а да продаваш изкуство на достатъчно добра цена и регулярно е рядкост. А и все повече осъзнавам, че тъкмо в архитектурата и интериора съм най-добра. Дизайнът е моята стихия и затова избрах да се фокусирам върху него.

Дизайнерите стават все по-многобройни, но усещам своето предимство, а именно, че преди всичко съм завършила архитектура в най-престижния за тази професия университет в България. Успях да спечеля своите клиенти, тяхното доверие и се радвам, че все повече хора започват да търсят услугите на специалисти в тази област. В този ред на мисли дори съм щастлива и благодарна, че нямам време и енергия за писане и рисуване.

Животът ли е творецът на изкуството или изкуството е творецът на живота?

Много интересен въпрос! Мисля, че животът и изкуството са толкова взаимно и неразривно свързвани, зависещи един от друг, допълващи се, надграждащи и развиващи се, че съществуването им по отделно не е възможно. Така, както животът е предпоставка за творчество, което да го отразява и предава в годините, така и самият процес на съзидание несъмнено дава живот, открива нови хоризонти, изгражда нови светове. И приемствеността на всичко това е нещо много красиво.

Как бихте представили архитектурно, художествено и литературно България?

Оригинален финал!

Архитектурно: България притежава изключително наследство и не толкова изключителна модерна архитектура. Също така, липсва стилна връзка между антично и съвременно – такава, каквато се наблюдава в повечето европейски градове. Едва през последните години се създават наистина добри сгради. 

Художествено: с едно определение – живописна България.

Литературно: отново с една дума, която неизменно присъства в най-добрите български произведения – родина. И изричайки я, изпитвам всички най-мили чувства. Обичам България, съзнавайки и нейната красота, и несъвършенствата в системата й. Оценявам всички предимства, които ситуацията в нашата страна ми дава за моята реализация и професия.

Горда съм, че живея и успявам тук.