Предприемачество

Toзи материал достига до вас благодарение на партньорството ни с прекрасните хора от онлайн списанието Българска наука, което се издава безплатно всеки месец. Настоящият брой можете да изтеглите напълно безплатно тук.

Финансовата криза от 2007 г. и последвалото забавяне на световната икономика означаваше проблеми за много сектори и заетите в тях. За други разместването и трудностите създадоха шанс да се направи нещо ново. Това се случи с представата за смисъла от социално предприемачество. На пръв прочит изразът изглежда като парадокс – да бъдеш предприемач, но без стремеж към печалба. 

Историята на социалния предприемач

В България темата става актуална в първите години на нашия век, когато терминът се споменава в стратегиите за развитие на социалните услуги. Това се случва в контекста за европейското бъдеще на страната. Оттогава досега основен проблем остава липсата на правна регулация и на точно определение за „социално предприемачество“ в законодателството.

От практиката са обобщени 5 основни критерия, на които трябва да отговаря една икономическа дейност, за да се вписва в общоприетата представа за социално предприятие. Преди всичко то трябва да има осезаем икономически и социален ефект за уязвима група от хора или за цялата местна общност. Също така фокусът трябва да е свързан с преразпределяне на печалбите и връщане на голяма част от тях за развитие на основната дейност на предприятието.

Обикновено това са неправителствени организации, които стартират дейността си чрез директна целева помощ или външно финансиране. Едва след като организацията добие достатъчна зрялост и натрупа организационен капацитет, би могла да се самоиздържа и развива безпроблемно без чужда помощ.

Движение „отвътре“

Голям стимул за развитие дава подкрепата на местната общност, която може да се определи и като „въвлеченост“ на социалното предприятие в общността. Това е интересен феномен за нашите географски ширини.

Има известна разлика в склонността към предприемачески риск сред нациите от Западна Европа и тези на Балканите. Напоследък се наблюдава такава разлика и сред самите балкански страни, в зависимост от това дали държавата членува или не в ЕС. Възможно е наличието на „лесни“ пари за старт на една бизнес идея от различните европейски фондове постепенно да убива предприемаческия дух.

Подобно състояние на обществото вече се определя и като „фолклорна икономика“. Все още няма цялостни изследвания в тази насока, за да се дадат категорични зависимости между балканския манталитет, склонността за предприемачески риск и развитието на социалното предприемачество. В България има цели региони, където голяма част от населението са уязвими групи.

Такъв регион са Родопите, не само у нас, но и в гръцката им част. В моя научен интерес се включва подробно изследване на тази територия, от което биха могли да бъдат направени задълбочени изводи за връзката между социално предприемачество и регионален дух. Поне засега се виждат косвени примери за подобен тип дейности в областта на селския туризъм, които по индиректен начин подкрепят и развиват малки местни общности в българската част на планината. При тях много ярко се откроява личността на социалния предприемач.

Обикновено този тип хора не афишират себе си, концентрират се в ежедневната си работа, парадоксално дори не осъзнават своята социална функция и роля за сплотяване и подкрепа на местната общност, но като правило са основна движеща сила за творческото възпроизвеждане на местните традиции и практики.

Това се дължи на изключително много вложени лични емоции и съпричастност, ентусиазъм и всеотдайност, на моменти граничещи с тиха лудост. Но в един свят на контрасти и компромиси, на противопоставяне между глобализация и съхраняване на местни идентичности, социалния предприемач трябва да балансира между очаквания и реалности в името на устойчивите цели и визията за въвлеченост в местната общност.

Примерите на селата

Развитието на селския туризъм в България е своеобразно олицетворение на прехода към пазарна икономика с всичките негативни и позитивни страни на тази масова промяна на нагласите на българите към пазарните отношения. Частната инициатива в страната, формално легализирана с поредица от нормативни актове в средата на 80-те години на миналия век, създава първите предприемачи в туризма ни. Пионери в това отношение са някои родопски села около Смолян. В Стойките и Широка лъка са първопроходците, след това са Момчиловци и Смолян. 

От туризъм в България се формира един много сериозен дял от брутния вътрешен продукт на страната. За последните години този дял устойчиво се е установил около и над 15 % от националното ни богатство. Все още по-голямата част от него се дължи на масовия морски и зимен туризъм, но алтернативните форми, в това число и селския туризъм генерират все по-голям интерес.

Според общоприетите критерии селските общини в страната представляват около 80% от цялата ни територия. На село живеят почти една трета от българското население, а делът на приходите от селски туризъм все още не надвишава 3% от всичките туристически постъпления в националната икономика. Потенциалът за растеж е огромен, но има и доста неизвестни.

Вижте добрите примери на следващата страница...