От сърце

От който и край на България (или света) да си, едва ли правиш някаква конкретна асоциация като чуеш село Могилово. Аз правя. И за това, естествено, си има причина. Може да се каже, че това е моето село. Не че аз го притежавам или нещо такова, но в известна степен то ми принадлежи. Или поне има отредено специално кътче в сърцето ми.

За какво се сещам аз при споменаването му? В топ 3 влизат:

1. Доматена манджа Когато бях малка и ходех на гости при баба и дядо в Стара Загора, баба ме водеше на село при нейните родители - моите прабаба и прадядо. Тяхната къща винаги миришеше на доматена манджа – едно от любимите ми летни ястия (ако искаш рецептата, можеш да ми пишеш в коментарите – няма да съжаляваш!)
2. Баба Станка – това хем е, хем не е конкретна баба. До ден днешен вярвам, че всяка трета баба в селото се казва Станка. Не само съседката ни.
3. Лято – НИКОГА не съм посещавала селото през друг сезон и дори не мога да си го представя. Осъзнах го чак в момента, в който започнах да пиша този текст, но е факт.

Могилово не е обикновено село. Ако си мислиш, че къщите са празни, дворовете пустеят, а в селото живеят 50 човека на кръст – грешиш (в главата ти трябва да прозвучи онзи сигнал, който пускат по телевизионните предавания, когато някой посочи неправилен отговор).

Прочети още: (НЕ)ПОЗНАТИТЕ ЛИЦА НА СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

Могилово си има всичко:

• прекрасно местоположение в Чирпанските възвишения
• лозови насаждения в стотици декари
• язовор, в който (вече) можеш да ловиш риба
• събития от най-различен характер (наскоро дори се състоя Фестивал на 3D рисунките)
• възможност за почивка –включително SPA комплекс и къщи за гости
• екопътеки, по които всеки би искал да мине
• предстои да открият зоопарк за кафяви мечки

А ето и наистина впечатляващите неща:

• 9 кладенеца (бунара) на повече от 150 години
• Рай за пчелите – районът е известен с най-сладкия и вкусен акациев и горски мед
• Винарна

(Тук отварям голяма скоба, която, ако не си почитател на виното, можеш да прескочиш. Аз обожавам вино – наследила съм го от баща си. Това, което ми харесва в местната винарна е, че можеш не само да опиташ всички вина, но и да научиш толкова много за процеса по производството. Разрешават ти да надникнеш „в кухнята“. Да проследиш пътя на виното. Да разбереш защо купажните сортове се съчетават по определен начин. И не на последно място – да пиеш.)

Защо ти казвам всичко това? Могилово не е като другите села по ред причини. И най-важната от тях, колкото и неромантично да звучи, е думата ИНВЕСТИЦИЯ. И тук не говорим само за пари (макар че и те играят важна роля). Всички жители са инвестирали времето си. Инвестирали са емоции. Често нерви. Допреди няколко години до селото едва се стигаше. Пътят беше толкова разрушен, че приличаше повече на лунен пейзаж, отколкото на шосе. Днес всичко е различно. Един чужденец видя потенциала на малкото село в Южна България и го съживи. Но това не се случи с магическа пръчка – помогнаха му хората. Хората, които бяха останали там. Тези, които се върнаха. И новите, които пристигнаха за първи път. И останаха.

Разказвам историята на Могилово, защото не искам тя да е частен случай. Знам, че не е. Всяко село в България има потенциал. Има нещо ценно. Нещо, което може да се развие, вместо да бъде оставено на произвола на съдбата. Традиция, която чака да бъде съживена. Сърце, което очаква отново да затупти. Забравеното не е изгубено. Не и завинаги. А, който търси – намира.

Бел.ред.: Ако има кътче от България, което се съживява, място, за което искаш да споделиш – не се колебай да се свържеш с нас. С радост ще чуем твоята неразказана история.