Каузи

Преди да ти разкажа за инициативата "Спаси крава", сигурно се чудиш (или не) защо точно аз, Десислава Иванова, главен редактор, пиша за нея. Причините всъщност са 3 (ако ме познаваш, щеше да знаеш, че винаги са толкова):

1. Според Александър Хинков аз съм най-подходяща, защото "имам кравешки очи". Няма да тръгна да споря, понеже не е първият човек, който го казва. Аз винаги съм мислила за себе си повече като за Бамби, но това са подробности. Кравите са страхотни!
2. Баща ми е ветеринарен лекар и имам някакво понятие от крави (или поне съм виждала много повече крави, отколкото други автори от екипа). Дори съм присъствала на раждания и беше много интересно!
3. ОБОЖАВАМ прясно мляко и млечни продукти! За съжаление, условията за животните в млечната индустрия масово са ужасни. Затова винаги съм в търсене на етични места, в които действително да ги е грижа за тях.

И така, стигаме до същността. Може би вече си чул за инициативата "Спаси крава", но съм сигурна, че информацията, която излезе на други места, е доста оскъдна на фона на нещата, които ние научихме. Още когато видяхме проекта, бяхме силно заинтригувани - кой не иска да си има крава и в същото време тя да не живее при него в апартамента? И макар че всичко ни звучеше чудесно, имахме и доста въпроси. Въпроси, на които Милкана Йорданова, един от инициаторите, с радост отговори. А това ни накара още повече да искаме да си осиновим крава!

И макар да е ясно, че не всеки има 900 лв, които на момента да извади и да даде (спокойно, парите ще се върнат под формата на млечни продукти в следващите 3 години), опцията за коопериране ни звучи все по-примамлива. Но преди да решиш да осиновиш животно, ние сме тук, за да внесем яснота как става това и какви са ползите за всички (четири!) страни по договора (подписва се четиристранен договор между продавача, купувача, приемната ферма и мандрата). 

"Спаси крава"! Инициативата на МК "Родопа милк" и Петър Матеев накратко

Идеята е следната. Един или няколко човека откупуват крава, която се е запътила към кланицата. Причината за това най-често е, че стопанинът вече не може да се грижи за нея.

„Ще я колим за курбан, какво да я правим…“

Срещу 900 лв откупуваш въпросната крава и за нея започва да се грижи фермер, който има това желание. Посредник между вас е мандра 'Родопа милк" с. Смилян, която в продължение на 3 години по 10 месеца в годината ти изпраща млечни продукти на стойност 30 лв. до изплащането на първоначално дадената сума от 900 лв. Така фермерът има животно на лизинг, мандрата има мляко, ти имаш млечни продукти, първоначалният стопанин на кравата е получил сумата за нея, а кравата продължава да живее и да дава мляко. Всички са доволни! Как работи всичко това на практика?

В помощ на българското село

Може да помогнеш на българското село, дори без да ходиш на село. Може да избереш българското, знаейки какво и откъде получаваш. И това да е благодарение и на твоята подкрепа. А ако решиш да отидеш на място, да се запознаеш с „твоята“ крава и „твоя“ стопанин – още по-добре. Ще бъдеш топло посрещнат, добре приет и изпратен със здраве.

"Спаси крава" е инициатива, която може да помогне на българското село да възроди малките стопанства. Да помогне на местните хора. Да създаде поминък. Резултатите ще са позитивни за всички замесени - природата и хората.

За кравите и поляните

В тази част на Родопа традиционно се отглеждат крави от породата Българско родопско говедо, което е кръстоска между Късорогото родопско говедо и Джърсей. Това са по-дребни на вид крави, приспособени към суровите условия в планината. За сметка на това те се отблагодаряват с мляко с много висока масленост, плътност, богато на протеини.

Свободното пасищно животновъдство, което се прилага в планината, поддържа естественото равновесие в природата – гори, пасища и ливади. Ако няма животни, които да пасат, и пасищата се оставят на произвола, те обрастват и стават гора. Същото се случва и с ливадите, които не се косят. Така постепенно гората превзема всичко. Изчезват поляните, билките и тревите. С това намалява и пашата за пчелите.

Подпомагайки начинанието, ти всъщност допринасяш за разумно ползване на благата на природата. Чрез възраждане на малките домашни стопанства отново се ползват пасищата, косят се ливадите. Дава се поминък на животновъдите. Осигурява се мляко за мандрите и впоследствие - чисти и качествени продукти за всички хора.

Въпроси и отговори

И след като изяснихме основните положения в инициативата, говорихме с Милкана Йорданова - стопанката на мандра „Родопа Милк“. Построена по швейцарски проект и с швейцарско оборудване, мандрата вече 25 години произвежда висококачествени млечни продукти, осигурявайки по този начин и поминък за местното население. 

Природата в Южна Средна Родопа е чиста и сравнително запазена. Кравите пасат на воля треви и билки по росните планински пасища и ливади, благодарение на които дават отлично мляко. В този район съществува и опит в отглеждането на крави по естествен способ - друга предпоставка за успех на начинанието. 

Тъй като мандра е различно от ферма, предполагаме, че вие работите с определени ферми. Как избирате къде да отиде кравата и колко големи са стопанствата? 

Избирането на приемната ферма става на база проучване на желаещи да се включат като такива. Предимство имат ферми, където се отглеждат повече от 3 крави и стопаните разполагат с необходимите декари ливади за изхранване на животните.

Какво се случва, ако животното се разболее или умре, преди да изтекат трите години?

Съгласно договора приемната ферма прави застраховка на кравата.

30 лв. в млечни продукти приблизително колко и какви продукти са?

В мандрата се произвеждат около 22 вида млечни продукти - кашкавал, 6 вида жълти сирена, масло, извара, топено сирене, различни видове млечни пастети. Ценовата листа се изпраща на собственика и заявката за продуктите се прави или по телефона, или по имейл.

Как реагират на инициативата фермерите, които досега са приютили крави, и колко са те към момента?

Инициативата стартира отскоро. До момента има записани за участие като купувачи (благодетели) 11 души. В нашия район – Община Смолян, има също и кандидати за приемни ферми. В момента работим по преместване на 4 крави в района. Също така учредяваме контактни центрове и в други райони на Родопите – Велинград, Кърджали и други места, за да не става придвижване на животните на големи разстояния. Но тук ще трябва да търсим и други мандри или обекти, които работят по Нар. 26 на МЗХ.

Има ли недостиг на качествени суровини (мляко) в индустрията, могат ли подобни инициативи да подобрят нещата?

Недостигът на мляко се отнася само за ПЛАНИНСКОТО МЛЯКО. За съжаление, през годините се неглижираше семейната ферма в планинските райони. Стопанствата в тези райони са дребни, просто защото ресурсите са ограничени. Семейството разполага с един малък обор, 5-10 дка ливади, малко пасища, малко гора. Всички програми за подпомагане са насочени само към големите ферми. В бъдеще трябва да се помисли за статут на "СЕМЕЙНА ФЕРМА В ПЛАНИНСКИ РАЙОН" и тя да се оценява като цяло – брой животни, ливади, градини, гори, овощни насаждения и други, и да бъде подпомагана, ако стопаните поддържат своето стопанство. 

Какво печели мандрата от инициативата?

За мандрата остава плюсът, ако животното не се заколи и остане в района, получаваме мляко от приемния фермер. По-натам инициативата може да се разрасне и към други животни - овце, кози.

Ако имаш още въпроси, не се колебай да потърсиш отговорите им. Контакти на инициаторите можеш да намериш ТУК.