На заем от...

*Интервю с Виктор Сендеров - докторант по биоинформатика  в БАН

Учен от БАН, от Max Planck Institute Ludwig-Maximilians-Universität? Data scientist? Всичко това и още?

Казвам се Виктор Сендеров, на 33 г. съм, докторант по биоинформатика в рамките на европейската програма Мария-Склодовска Кюри в Българи=ската Академия на Науките и в академичното издателство "Пенсофт". Всъщност, доколкото ми е известно, аз съм първият докторант в България, който провежда обучението си във фирма. Като data scientist се занимавам с моделиране и анализ на биологични данни.

Завършил съм компютърна математика (бакалавър) и биостатика (магистър) в Германия и около 4 години работих в Hewlett Packard България като UNIX инженер, преди да започна докторантурата си. Интересите ми са доста широки, но ако трябва да резюмирам, се интересувам от приложението на компютърните методи (математически, статистически или информатични) в биологията, т.е. компютърна биология и биоинформатика. 

Мисията, която ме движи, е да допринеса за текущата революция в биологията, превръщаща я от описателна наука към точна наука по подобие на химията, физиката и инженерните науки. 

Завършили сте СМГ и North Penn High School в Пенсилвания. В училище сте се занимавали с математика и астрономия. Преподавател или случайност Ви насочиха към университета в Бремен, където започвате да учите биоинформатика?

Към Бремен се насочих случайно, което може би обяснява факта, че останах съвсем кратко там. Търсех университет в Германия по лични причини, но не знаех немски и възможносттта да уча на английски беше много голям фактор. 

А интересът ми към биоинформатиката се появи в САЩ, където прекарах една година от гимназиалното си образование. Там в средните училища се гледа много сериозно на биологията - като на точна наука. По това време беше нашумял проектът по дешифриране на човешкия геном (Human Genome Project). Казах си, че непременно искам да участвам в тази революция и че искам да се занимавам с биоинформатика. 

Разкажете за тази революция. Каква е Вашата роля в нея? Какъв е шансът всеки учен с работата си да участва в революция?

В развитието си всяка една наука преминава от описателна фаза към фаза на моделирането. Химията и физиката отдавна са достигнали тази фаза. Химичните и физичните процеси могат да бъдат моделирани и предсказвани на компютър.Това ни позволява по-бързо да откриваме нови съединения с търсени свойства и да правим всемъзможни машини. 

В биологията нещата не стоят съвсем така. През XIX в. Дарвин и Уолъс формулират Теорията на Еволюцията. Тя гласи, че живите организми се видоизменят от поколение на поколение и тези, чиито изменения им помагат да оцелеят по-дълго и да се размножават повече, успяват да предадат с по-голям успех тези изменения. В техния оригинал, обаче, тези теории остават по-скоро мета-теории: без математически апарат и сравнително ограничени откъм предсказателна мощ. 

Пре ХХ .в тези проблеми бяха решени от хора като Кимура, Холдейн, Мейнард-Смит и т.н. Сега се намираме в последния етап на прехода: разработването на компютърни алгоритми, които да посочат кои гени причиняват рак или пък да ни позволят да създаваме дизайнерски хранителни продукти, които да решат проблемите на световния глад. Тук е ролята и на биоинформатиката и това е революцията, за която говоря.

Разбира се, друг е въпросът дали една строго научна ремолюция ще реши проблемите на световния глад или на здравеопазването: ние и сега имаме повече от достатъчно ресурси, които бихме могли да използваме много по-ефикасно. 

Учените допринасят за революцията, като не само разбработват математически алгоритми, а и като информират обществеността за ползите и реалните заплахи на този нов свят. За съжаление нивото на информираност на масовата общественост е ниско по тези въпроси и царят много заблуди, които позволяват да се всява излишна паника. 

Цялото интервю може да прочетете в сборника "100 лица зад българската наука" на БГ Наука напълно безплатно.