История

Продължаваме да ви представяме поредици за история, археология, етнология и сродните им дисциплини. Този път фокусът ни ще се спре на списание "Български фолклор", издавано от БАН.

Списанието е основано през 1975 г. Стартира като орган на Института за фолклор при БАН (1973–2010).  Днес книжките с научни текстове излизат от името на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. От 1995 г. изданието е със следното подзаглавие: „Списание за фолклористични, етноложки и антроположки изследвания“. Добавката в наименованието се налага от разширяването на обхвата на науките за миналото и народните традиции.  

Изданието е интердисциплинарно и е от полза на студенти, преподаватели и учени, които се занимават с народната култура и фолклора ни. В представянето на списанието, неговите издатели и съставители отбелязват:

Списанието предоставя поле за изява на учени от различни области на хуманитарното и социалното познание, то е отворено и към музейни, читалищни и просветни деятели, за да споделят своите теоретични възгледи, научни подходи, анализи, наблюдения, теренни проучвания и материали. За целта списанието поддържа рубрики, които отразяват различни страни на изследователската практика. Като водещо издание в своята област, списание „Български фолклор“ е адресирано до всеки, който проявява интерес към критичен анализ на културните процеси в миналото и днес.

Броевете на "Български фолклор" са тематични. През 2017 г. излизат от печат: "Региони и граници", "От пасището до щанда" и "Българи и гърци: линии за пресичане". Предлагаме на вашето внимание съдържанието на последния публикуван брой: "Българи и гърци: линии за пресичане". Повече информация може да намерите на сайта на списание "Български фолклор".

Български фолклор

Год. XLІIІ, 2017, кн. 3

БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ: ЛИНИИ НА ПРЕСИЧАНЕ

Съставител: Божидар Алексиев

Оксана В. Чоха. Новогръцки и български разкази за магьосници, които свалят месечината от небето

Иглика Мишкова. Маскарадът в Драмско

Юра Константинова, Димитър Ницов. Балканските войни – един гръцки поглед от началото на ХХ век

Даниел Фокас. Към историята на гръцката общност в София от средата на ХХ век до днес: първите години

Таня Матанова. Българското неделно училище „Св. Вмчк Георги Зограф“ в Солун – институция, консолидационен център, медиатор на българско културно наследство

Юбилейно

Наталия Рашкова, Ирена Бокова. Валентина Ганева-Райчева на 60 години: с научно любопитство и отдаденост в изследването на култури

Валентина Ганева-Райчева. Виден изследовател на епическата традиция и харизматичен преподавател (По повод 60-годишнината на проф. Пламен Бочков)

Публикувано

Ана Лулева. Начо Димитров. Трудова мобилност на каракачаните в България. София: Гутенберг, 2015

Божидар Алексиев. Един американски поет за храната в Гърция. Кристофър Бакън. Мед, маслини, октопод. Превод: Петя Петкова. София: Прозорец, 2014

Сергей Рожков. Таня Матанова. „С две родини, два езика, две култури...“ Поколението от смесен брак – идентичност и етнокултурни характеристики. София: Парадигма, 2016

Преглед

Албена Георгиева. Първа среща за опазване на нематериалното културно наследство на експерти от Китай и от страните в Централна и Югоизточна Европа, Краков, 11–14 октомври 2016 г.

In memoriam

Мила Сантова. Жан Кюизение (1927–2017)

Снимки: Полски институт, сайтът на списание "Български фолклор"