От сърце

2020 вече започна. Време е да видим дали всичките ни намерения ще останат такива за поредна година, или ще се превърнат в неща, които да изпълним. Дали новата година ще е наистина ново начало, или ще бъде поредната отправна точка, която сме пропуснали. 

Живеем във време, в което споделяме всичко, което ни се случва. Всичко, което имаме. И се сравняваме с другите. Брой последователи, брой пътувания, нови дрехи и редица други неща. Естествено е всеки от нас да иска да притежава повече неща. Такъв е стремежът ни - да искаме повече, да се развиваме и да откриваме повече. И все пак е хубаво от време на време да си зададем въпроса: 

Помниш ли, когато мечтаеше за нещата, които имаш сега, а ги приемаш за даденост? 

Какво виждаме всеки ден? Аз лично виждам много забързани хора, които препускат в своето ежедневие без да оценят това, което имат. Всеки е натиснат от тревоги и притеснения, от задачи и крайни срокове, които го смазват със своята тежест. И под натиска на това бреме забравяме какви късметлии сме да живеем тук и сега, да отделим малко време всеки ден за хората, които обичаме. Да им се обадим, да излезем с тях на обяд или вечеря или да ги целунем сутрин. 

Приемаме толкова голяма част от живота си за даденост, че не мислим колко големи късметлии сме да сме тук и сега с хората, които обичаме. 

Повечето от нас всяка сутрин се събуждаме, забравяйки да покажем благодарност за факта, че въобще сме се събудили. Ставаме на крака, без да мислим колко щастливи сме да можем да се движим. Наслаждаваме се на сутрешното си кафе, ядем и спим, без да оценяваме всички тези неща достатъчно. И може би това, което ми прави впечатление най-много - приемаме любимите си хора за даденост. Половинките, роднините и приятелите. 

А те не са. Просто трябва да се събудим и да го осъзнаем. 

Моят личен повратен момент на събуждане беше когато ми се размина едно ПТП. Товарен бус отне предимството на таксито, в което се возих, докато отивах да видя баба и дядо. Само бързата реакция на шофьора и здравите спирачки са причината да пиша тези редове. От този ден нататък моят свят се промени, защото се промени мирогледът ми.

Започнах да отделям повече време на близките си, повече време за себе си. И единственото нещо, за което съжалявам, е, че не го направих по-рано. Като резултат на това няколко месеца по-късно живея заедно с момичето, което обичам, и съм в прекрасни отношения с всичките си роднини и приятели. Доста от тях са с хора, с които бяхме загубили връзка за дълго време. И то защото съм бил прекалено зает и вглъбен в моите работни неща. Заради това съм провалил и доста връзки. Защото приемах близките си за даденост, а работата за цел номер едно. 

Ако се припознавате в думите ми - седнете и помислете дали си струва и си пренаредете приоритетите. Не е нужно да чакате разминаване с товарен бус, за да го направите.