Спрете да си търсите лидери. Започнете да си търсите правата!
Бях провокиран за написването на този материал от нашата авторка Десислава Иванова, която ме срещна в Стара Загора с думите "Скоро не съм чела твои неща. Трябва да пишеш повече".
Винаги съм смятал, че основното нещо зад едно произведение, което достига до хората е посланието, което то носи със себе си. В този смисъл авторите на творби от киното, музиката и литературата носят някаква отговорност за това какво поднасят на своята аудитория. И ако аз искам да запомните нещо от този текст, то това са думите, които са изписани в неговото заглавие.
По общо мнение ние, българите, сме разединена нация в лошо положение. Tова, което ни събира под общ знаменател е, че смятаме някой друг за виновен за сегашното ни положение и настояваме въпросният виновник да поеме отговорност, да си понесе наказанието или поне да спре да потъпква нашите права. С всяка изминала година се примиряваме с все повече неща, имаме по-ниско самочувствие и все повече мислим (а за жалост вече и вярваме), че нищо не зависи от нас. По време на избори клатим глава, че няма нови лица и отчаяно търсим новия месия, който да бъде герой за народа и да спаси страната от лошите.
Подминаваме несправедливостите в своето ежедневие, защото сме свикнали с тях. Казваме си, че няма смисъл и клатим главите си с безнадеждност. Пропити сме с нихилизъм и недоверие и лека-полека ставаме част от общата сивота, дори в началото да не сме били такива. Истината е, че сме се превърнали в народ от мрънкала, които постоянно се оплакват от нещо. Неведнъж в наши материали сме казвали, че мрънкането е най-отличителната черта на българина в 21-ви век. Всеки се оплаква от нещо - съседката от входа, колегата на работа, журналистите по новините. Животът на българина се е превърнал в един безкраен низ от оплаквания, в който е някакво епохално чудо да запретнеш ръкави и да свършиш нещо сам. Преди време писах, че на България не ѝ трябват супер герои.
Страната ни има нужда от отговорно гражданско общество.
Такова, което търси и защитава своите права и не се бои да надигне глава, когато трябва да го направи. Гражданският ви дълг не се изчерпва с това да сипете една ракия и да теглите една майна на телевизора, гледайки новините. Не говоря за това, че трябва да излизате по площади или да изразявате гражданската си позиция чрез прояви на вандализъм и гражданско неподчинение.
Може да започнете с една много проста стъпка - престанете да мрънкате, започнете да си търсите правата и да защитавате тези на другите. Когато видите нередност - сигнализирайте на институция или на медия. Когато служител ви поиска рушвет - обадете се на началниците му. И най-вече, когато бият някого на улицата, не стойте и не снимайте с телефоните си, а спрете саморазправата! Отделете малко време и се замислете колко негативни новини, които сте видели в националните телевизии биха могли да не се случат въобще, ако някой просто беше изпълнил гражданския си дълг. Желанието за живот в свободна и демократична страна идва и с носенето на съответни отговорности. И първата от тях е да не извръщате или прекланяте глава, когато някой се опитва да ви тъпче или прави нещо нередно.
Не се отчайвайте, ако сте сами в отстояването на правдата в началото. Много хора са се отказали, защото са опитали и не се е получило. Когато обаче постигнете една-две малки победи, вие ще ги накарате да вярват и да надигнат глава. Ефектът на доминото. Аз се надявам, че с този материал вече съм бутнал първата плочка от него. Нашите права са нещо повече от шепа думи, които са записани на хартия в една малка книжка, наречена "Конституция на България". Щом ние сами не ги защитаваме и пазим, няма смисъл да се оплакваме, че други ги погазват. Ако ви е безразлично това, че някой злоупотребява с вас - просто подминете този материал и забравете за него. Но ако търсите равноправиe и честност, следващият път, когато видите нередност си спомнете да потърсите справедливост от отговорните за нейното раздаване.
ВИЖТЕ ОЩЕ: ПОКОЛЕНИЕТО, КОЕТО ЩЕ ПРОМЕНИ БЪЛГАРИЯ
