Интервюта

Само преди няколко седмици се проведе световното първенство по дебати с домакин Южна Корея. В престижното състезание България отбеляза най-големия си успех на международната дебатьорска сцена до този момент. Родните участници надмогнаха конкуренти от световни институции, като Харвард, Оксфорд и Йейл.

В резултат от това отборът на Румен Маринов и Николай Ангелов достигна четвъртфинал и се нареди сред 16-те най-добри отбори в целия свят. Успех постигна и тимът на Бисер Ангелов и Алек Селвелиев, които също се състезаваха на четвъртфинал в категорията на отборите с английски като чужд език.

Повече за емоцията от успеха и нуждата от развитие на дисциплината дебатьорство в съвременния свят ни споделя Николай Ангелов - четвъртият най-добър говорител в света, чийто майчин език не е английски.

Трябва ли да позволяваме на социалните платформи да цензурират политици? Полезен ли е изкуственият интелект в контекста на съвременното общество? А как се оценява икономическата политика на новия американски президент Джо Байдън?

Пред тези и много други политически, икономически и социални теми бяха изправени участниците в тазгодишното световно първенство по дебати. Изданието представляваше най-мащабното състезание по рода си в историята, след като в него се включиха повече от 400 отбора от шест континента. В предизвикателството с виртуален домакин Южна Корея участваха и български състезатели, които отбелязаха най-сериозния успех на страната ни в световното дебатьорство до този момент.

Българските дебатьори

Сред родните претенденти беше младият дебатьор Николай Ангелов, който се развива в тази сфера вече от шест години. През 2016 г. той става национален шампион в дисциплината за България, а от две години насам решава да се впусне в приключението да се състезава и на международно ниво заедно със съотборника си Румен Маринов.

Така през зимата на 2019 г. Николай и Румен стигат до последния кръг на едно от най-престижните състезания във Великобритания - Оксфорд Айви, след което се включват и във финалите на европейското първенство по дебати. Естественото продължение на тези успехи е участието им в световното първенство. В най-голямото състезание по дебати отборът на Николай и Румен се нарежда сред 16-те най-добри в света и става най-силният тим, чийто майчин език не е английският. А за да надградят постижението, Румен и Николай заемат съответно първо и четвърто място в категорията на най-добрите говорители, за които английският е чужд език.

"Емоцията беше голяма, макар Световното да не успя да се проведе на живо. Хубаво беше, че в този период онлайн състезанията доста се развиха и това позволи Световното да бъде най-голямото в историята, тъй като, все пак за да отидеш, по принцип се изисква определено финансиране. Когато това не беше такава пречка, имахме над 400 отбора, като максимумът предишни години е бил около 300", споделя Николай пред Uspelite.bg.

Световното първенство по дебати

Какво обаче представлява самото световно първенство? То е базирано на най-успешния формат за провеждане на дебати на световно ниво - британския парламентарен, заимстван от начина на провеждане на обсъжданията в Парламента на Великобритания. В кръговете може да се падне всякаква тема, свързана с икономика, политика, международни отношения, психология и други сфери. Отборите получават автоматично генерирана позиция "за" или "против" съответната тема, която трябва да защитават. Имат 15 минути за подготовка, след което влизат в дебат с други три отбора от състезанието.

Имаме девет кръга, в които разпределянето първоначално е на случаен принцип. След това, колкото повече победи получаваш, толкова повече те слагат срещу по-добри отбори. След деветте кръга отборите с най-много точки продължават към финалите. Как се отсъжда кой печели дебата? Между трима и петима съдии участват във всеки кръг, като обсъждат помежду си и взимат общо решение кой отбор е бил по-убедителен в аргументацията си.

В деветте кръга, а впоследствие и на финалите отборите дебатират по широка палитра от теми. За Николай най-интересна е темата от втори кръг, свързана с въпроса за правото на социалните мрежи да цензурират определени политически фигури. Тя е очевидно провокирана от конфликта между бившия американски президент Доналд Тръмп и някои от големите социални платформи.

В състезанието обаче се падат и теми, които са характерни конкретно за държавата домакин. Такъв например е дебатът по въпроса: "В интерес на Южна Корея ли е подобряването на икономическите отношения със Северна?".

Индивидуализмът срещу отборната игра

Многообразието от теми предполага комплексна предварителна подготовка на дебатьорите. Те трупат опит, като участват в множество състезания, тренират и развиват рефлексите си. Освен това следят новините и актуалните събития по света, за да имат представа кои от тях могат да бъдат поставени като проблем за дебатиране. За Николай обаче най-важна е не толкова индивидуалната подготовка, колкото добрата отборна игра.

Най-ключовото нещо е отборът да бъде добър. В нашата стратегия Румен говори пръв, а аз - втори. Фокусираме изцяло всички идеи, които имаме, в първата си реч, която изграждаме заедно, след което моята реч цели да отговори на атаките, които са поставени срещу нашата теза, и да обобщи и направи основни сравнения. Това предполага доста работа в екип за изграждането на общата теза в първата реч, както и на защитата и сравненията във втората реч. Това е най-важният аспект от цялото състезание. Индивидуалистите не са особено успешни в тази игра.

Благодарение на блестящата си екипна работа Румен и Николай отбелязват най-сериозния световен успех за българското дебатьорство. Освен че влизат в топ 16 и заемат челните места за най-добри говорители с английски като чужд език, те получават и специалната награда Alfred Snider Memorial Award. Това отличие се връчва на отбора с най-добро представяне, който се явява за първи път на световното първенство по дебати.

При нас чувството беше още по-хубаво, защото в дебатите, както при всеки спорт, ги има институциите, които се очаква да бъдат на финали, и тези, които са по-скоро аутсайдери. Ние определено сме от вторите, имайки предвид, че България като държава за първи път участва на световно по дебати. Съответно към нас нямаше абсолютно никакви очаквания да се представим кой знае колко добре.

Но ние го направихме. Като отбор, който не говори английски като майчин език и също така идва от малка държава, в която ги няма Харвард, Йейл, Принстън и т.н. - на базата просто на подготовката си да успеем да победим такива отбори, които несъмнено имат много повече възможности, ресурси и време от нас, се чувстваме доста добре. Горди сме със себе си не само заради това, а и защото и двамата с Румен работим, освен че сме студенти. Не получаваме помощи от институции и държави, нямаме официални треньори. Ние сме просто две момчета, които обичат да говорят.

За нуждата от дебати

Любовта към говоренето обаче не е достатъчна за постигането на един конструктивен и качествен дебат както на състезания като световното първенство, така и на ежедневно ниво в обществено-политическите процеси. Според Николай, за да наблюдаваме истински дебат и извън състезанията по дебатьорство, на първо място трябва да насърчаваме развитието на общата култура още в училищна възраст. Без тези общи знания няма как да има и обща платформа, на чиято основа да се проведе обсъждане и да се потърси консенсус.

Качественият дебат изисква също добра дебатьорска култура и умение да се вслушваш в своя опонент, а не просто да чакаш отново да дойде твоят ред да говориш.

Сега сякаш хората обичат да говорят във вакуум – всеки казва каквото има да казва и дебат просто няма. Няма толкова много преплитащи се гледни точки. Много често се говорят общи неща с цел да се предизвика някаква емоция. За да има истински дебат, трябва да имаме по-добра обща култура за заобикалящия ни свят, както и да се вслушваме повече в тезата на опонента ни.

Тези фактори имат голямо значение, ако искаме да продължим да развиваме дебатьорството в България и представителите ни на състезания като световното първенство по дебати да постигат успехи, съизмерими с отличията на Румен и Николай. Но културата на обсъждане и търсене на консенсус е нужна далеч отвъд състезанията - в ежедневните процеси на гражданското общество и политиката, в чийто ход се определя собственият ни начин на живот.

"Дебатите ни учат да се вслушваме повече един в друг, да се опитваме да създадем нещо тук и да развиваме собствените си възможности, защото не сме по-малко стойностни от големите имена, държави и т.н.", смята Николай. "Те ни насърчават и да сме по-отворени към каузи, които са свързани с гражданската активност, с диалога и създаването на обща култура и критично мислене. В тях се открива гръбнакът на едно активно общество, което може да избира правилно хората, които да го управляват, както и да разбира структурата на държавата, в която живее."

В крайна сметка щом страната ни е достойна за високото ниво на международната дебатьорска сцена, защо дебатът да не може да се вмести и в ежедневния обществен процес?