Събития

Столична галерия „Етюд“, пространство за съвременен танц и пърформанс – ДНК, и танцовият център „Дерида“ организират трето издание на фестивала „Етюди и приятели“ тази година.

Фестивалът „Етюди и приятели“ обхваща дванадесет дни през месец юни.

Идеята за фестивала започва през 2016 г., като инициатива, обединяваща нови и утвърдени български артисти, както и българи, живеещи в чужбина.

Събитието продължава основното намерение на деветте издания на танцовите концерти на Фондация „Етюд“, чиято централна идея беше чрез кратки хореографии да бъде представено разнообразието в танца и различните артистични перспективи. Същото многообразие на жанровите и творчески подходи цели фестивалът „Етюди и приятели".

Галерия „Етюд“ отваря врати за три пърформанса – премиерата на:

 An Inretview with the Soul на Юлияна Сайска на 18 юни.

Провокация в сферата на личното и взаимоотношенията тяло-душа. По текстове на Бонавентура „За тялото и душата“, из „Изповеди“ на Св. Августин, из „Болестта на смъртта“ на Маргьорит Дюрас.

„Нима, когато спя, аз не съм аз? Не! Но толкова голяма е разликата между мен самия и самия мен в двата различни мига - когато влизам в съня и когато излизам от него!“

„Мадам Кифла“ на Мирослава Захова на 22 юни.

Проектът е изграден на базата на пърформанса като направление в съвременните сценични изкуства и се занимава с въпроса: „Красивото“ ли служи на жената, или жената служи на „красивото“?

Темата на проекта разкрива една рефлексия от съвременните нравствени устои, свързани с убежденията за естетика и красота.

 „Историята на вчерашния ден“ на Галина Борисова на 24 юни.

Между стени, завеси и тапети шестима артисти мечтаят в пространството с несигурни намерения и временни решения. Колко често се чувстваме самотни в присъствието на околните?

„Никога спомените не действат така силно, както в състояние на душевна слабост“, твърди Галина Борисова, позовавайки се на Л. Н. Толстой.

Фестивалът ще завърши на 27 юни със спектакъла Shamebox на Ива Свещарова и Вили Прагер (с награда Икар.)

Ива Свещарова и Вили Прагер подхождат към сцената като пространство, неизменно съдържащо в себе си риск от чувството за срам. Доколко той се състои в самото излагане на показ на самите изпълнители пред зрители? Коя е първосцената на културата на срама? Дали новопородилата се анонимна дигитална интимност не е и сцена за освобождаване от нейните „норми“?

Двамата артисти отварят „кутията на срама“, за да я изучат отвътре. Влизат в нея като деца, водени от дръзко любопитство. 

Цялата програма може да откриете ТУК.