Успелите споделят

Ще Ви запозная с един младеж с необикновено име и още по-необикновена същност. Станимир-Йоан Азманов. Роден в малко сливенско градче – Шивачево, учи графичен дизайн в Пловдив и мечтае до дупка. Намерих красивата му картина на изложба, организирана от Българския хелзински комитет по повод търсенето на изкуство, което променя социалната среда. Картините от изложбата ще се използват за създаването на материали, с чиято продажба се набират средства за кампанията „Изоставените деца“ . Поговорихме си с Миро за отношението му към изкуството. Типично за всеки артист – получих нетипични отговори.

Ти избираш изкуството или то избира теб?

Изкуството може да бъде открито абсолютно навсякъде, та по-скоро от нас зависи да изберем, да „отворим очи“ и да го видим.

Как откри таланта си?

Никога не съм почувствал момент на откриване на талант. То като че ли винаги е било част от мен, някак вградено още със зачеването ми. Да рисувам е нещо толкова естествено, точно толкова като това да ям или дишам дори. Може би е имало момент, в който някой друг е открил таланта в мен. Например, учителката ми по математика. Още в началното училище, когато проверявала тетрадката ми, видяла, че там има повече рисунки/драсканици, отколкото задачи. Е, тя не беше особено доволна от това откритие. Но пък и геометрията ми вървеше с лекота.

Колко често изпитваш потребност да рисуваш?

Макар и да казвам, че рисуването ми е естествен процес и да го сравнявам с ядене и дишане, не означава че го правя толкова често, разбира се, ако броим само онези вечери, в които съм напълно завладян от идеята и чувството да застана пред платното с вино и четка в ръка. Но пък ако смятаме всички малки и на пръв поглед незначителни драсканици, наречени скици, тогава бих казал, че потребността ми да рисувам се проявява доста често. Даже постоянно.

Какво те вдъхновява? А какво спира  мотивацията ти?

Ще го кажа така: Вдъхновяват ме хора, вдъхновяват ме предмети, вдъхновяват ме постъпки.
И: Демотивират ме хора, демотивират ме предмети, демотивират ме постъпки.
Надявам се това е достатъчно красноречиво. В крайна сметка мога да посоча едно нещо, което същевременно ме мотивира и демотивира - и това съм аз. Моите емоции, моите чувства, моите мисли. Просто зависи в каква насоченост са те.

Много възвишено, прекрасно. Аз също подкрепям мнението ти, че човек сам чертае случките в живота си. А сега един малко по-реалистичен и материален въпрос. Подкрепяш ли поръчковото изкуство? Ти сам рисуваш ли за пари и ако да, по каква скáла определяш цената на творбата си?

Бих казал, че одобрявам поръчковото изкуство. То не е нищо повече от оценено изкуство. Ако се замислим какво точно са парите, може би ще стигнем до извода, че в повечето случаи те са труд и време в материализирана форма. И ако някой даде своя труд и време за нечия творба, то е абсолютно сигурно, че я е оценил. А нали в крайна сметка като артисти, търсим това - не е безизвестно, че сме достатъчно суетни, искаме хората да харесат творбата, за да могат и те по някакъв начин да си вземат от нашите чувства. А относно ценовата скала, аз нямам такава. Не мисля, че мога да категоризирам творбите си с цифри - всяка една е уникална и не бива тотално да се сравнява с друга. Ако знаеш какво правиш и колко време би ти отнело дадено нещо, тогава лесно на момента може прецениш какво да е заплащането.

В този ред на мисли: Според теб изкуството може ли да бъде реална професия, с която да се прехранваш или е просто хоби?

Първо трябва да си отговорим на въпроса какво е изкуство. Ако ти, задавайки ми тези въпроси виждаш красота и смисъл в тях, то това е изкуство. Ако зидарят построи стена, огледа я отстрани и се усмихне и същевременно минувач мине и го поздрави за добре свършената работа, това също е изкуство. Да, смятам че изкуството може да бъде професия, поне през очите на един артист, защото той го намира навсякъде.

Кои художници те вдъхновяват? Защо те?

Ооо, много са! Даже всичките! Дори на пръв поглед семплите творби на Пикасо ме даряват с идеи. Също безкрайната фантазия на сюрреалистичните творби на Салвадор Дали разширяват границите на въображението ми. Напоследък обаче черпя страхотно вдъхновение от Брандън Бойд (вокалистът на Incubus). Той е мой пример за натурален и всестранно развит талант. Той пише песни, пее, рисува, продуцира, сърфира, стреля с лък и във всичко, което прави, влага красота с щедри шепи. Той ме вдъхнови за последната ми творба, с която участвах в благотворителния конкурс за илюстрация.

А подражаваш ли им?

Вече споменах за Брандън Бойд, който ме зареди с вдъхновение, сякаш ме напи с чудотворен еликсир. Извлякох супер много идеи след като прочетох книгата му "So the echo". Много ми помогна за конкурса. Харесва ми как изобразява красиви женски лица и тела и ги сплита с различни абстрактни форми. Та да, той в момента е един важен пример за мен и може да се каже, че му подражавам – всеки иска да прилича на хората, на които се възхищава.

Изкуството е...?

Изкуството е цветето в стаята ми, артистизмът са грижите, които полагам за него.

Пали цигара, въпреки че твърди, че не се възприема като пушач. Той просто прави каквото иска, когато си поиска, не се примирява с рамките на етикетите. Тази виталност и безгрижност са опасно заразни. И допълва: „Артист може да бъде всеки. Аз рисувам с четка, ти с думи, трети с ноти, друг пък – с тухли. Просто трябва да си разчупим въображението, иначе е твърде скучна за обитаване земята ни.“

А сега нека се насладим на някои негови творби:

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.