Интервюта

Станимир Станев е на 41 години, родом от Севлиево. От малък е почитател на азиатската култура, още от времето, когато бяха популярни филмите на Брус Лий и други кунг-фу майстори. Тренирал е Таекуон-до в юношеска възраст. Завършил е рисуване - Приложни изкуства. Занимавал се е с графичен дизайн, декори на филми и автомобилен дизайн. Живял е в София около 8 години и в Прага около 2 години. Винаги си е мечтал да отиде в Азия един ден и да види с очите си как живеят хората. Мечтата му се сбъдва и той тръгва на своето дълго пътешествие, далеч от офиса, рутината и по-близо до мечтите, с раница на гърба и приключенски дух. До момента е обиколил 34 държави в Европа и Азия. Защо обаче се е върнал в родния си град Севлиево? Прочетете и се вдъхновете!

Кога усети, че работата в офис е "затвор" за твоята свободолюбива душа?

Общо взето, винаги ме е теглило дивото. Като малък любимата ми книга беше "Робинзон Крузо" и обичах много да ходя да нощувам на палатка и да се разхождам сред природата. Ако се замислим по-сериозно, това е естествената ни среда, ние сме част от природата, не сме произлезли от бетона и асфалта.

В кой момент изпита нуждата да се върнеш у дома?

Оригиналната ми идея беше да обиколя Азия между една и две години, да разгледам колкото мога повече, да се върна в България и да приложа наученото. Като бях в Индия, вече беше станало 2 години и 5-6 месеца, откакто бях тръгнал от България, и някак си усетих, че вече мога да отида, където и да е на земното кълбо. Беше ми станало толкова лесно да сменям държавите, все едно да отидеш от едно градче до друго.

Когато стотици пъти търсиш подслон, храна, вода, транспорт и информация и смениш 10-15 държави с различни култури и писменост, ти става много лесно да отидеш, където си поискаш. Реално погледнато дори и цял живот да обикаля човек, пак не може да види всичко, пък и аз, където и да отида, без съдействието на местни хора не мога да направя кой знае какво.

Имах идея от Индия да отида до Шри Ланка, после да се върна в Индия, да отида до Бангладеш и да се върна в Индия, да отида в Непал и да се върна в Индия и после да тръгна на север през Пакистан, Туркменистан, Азербайджан и другите държави по пътя и да се върна от северната страна на Черно море до България, но реших, че ще ми отнеме още 1-2 години и вече беше започнало да ми омръзва да се шляя по държавите, затова се отказах. Бях натрупал вече сериозен опит в пътешествията и реших, че е време да се прибирам и да действам в България, да вдъхновявам хората да следват мечтите си и да реализирам своите идеи. 

Коя история от всички човешки съдби, с които се сблъска, те трогна и впечатли най-много?

Имам много истории, всяка случка във всяка държава е специфична сама по себе си и има своя гледна точка за нещата от живота. Няма такова нещо като най-трогателната. За 933 дни или 2 години, 6 месеца и 18 дни имам чувството, че съм бил в Азия 10-15 години. Всеки ден нови случки, с нови хора, на всеки 2-3 месеца - нова държава, нова култура, религия и писменост и всичко на ново. Когато човек тръгне да пътешества по този начин, не му остава никакво време да му стане скучно, постоянно една случка прелива в друга.

Коя е следващата държава, която искаш да посетиш?

Бих искал да разгледам Южна Америка набързо, примерно за 1 година, и ако мога, да отида до Южния полюс до българската база, но това е просто идея. Сега вече 5 години, откакто се върнах от Азия, обикалям из България и преоткривам нашите прекрасни кътчета, продължавам да живея като на пътешествие, само че из страната, също така имам повече време за творчество.

След като си обиколил 34 държави, къде мислиш, че е "твоето място"?

Любимата ми държава в Азия е Тайван, но не бих го нарекъл "моето място". Просто там най-много ми харесаха хората и всичко, до което се докоснах през 3-месечния ми престой в тази страна. Тайван е скритото съкровище на Азия. Мислил съм си защо не съм се родил в Киото например, или някое друго място по света. Всеки има своя мисия в живота и родното място е най-доброто за тази цел, все пак родното място не е случайно. За тази цел обаче е хубаво човек да обиколи поне 5-10 държави, да види как живеят хората и да поживее с тях, за да може да се осъзнае и погледне под друг ъгъл родното си място. 

Колко му е нужно на човек, за да бъде щастлив?

Минимумът е сухо място 2 на 1 метра, малко храна и вода. Всичко останало ни е бонус от съдбата и трябва да сме изключително благодарни за всичко, което имаме.

Какво е за теб свободата?

Като представител на зодия Водолей, за мен свободата е изключително ценно нещо. Да можеш да отидеш и правиш, където и каквото си поискаш, но без да пречиш на други хора, животни или да вредиш на природата.

Кои са най-интересните ти саморъчни изобретения?

Принципно съм доста сръчен и имам голяма творческа насоченост. Постоянно следвам интуицията си и реализирам идеите, които ме вълнуват на момента. Няма най-интересно изобретение, всъщност аз не правя изобретения. Просто събирам идеи за практични и полезни неща, доразвивам ги и ги разпространявам сред хора, които се интересуват от подобни неща.

В момента правя доста неща от "отпадъци рециклируеми материали", понеже навсякъде, където съм ходил, съм се нагледал на изхвърлени вещи и реших, че трябва да започнем да правим нещо. Не може непрекъснато да генерираме боклук и да унищожаваме природата, защото ние сме част от нея и сме пряко зависими от всичко, което тя ни дава.

Например направил съм си сандали от автомобилна гума, спиртен походен котлон от алуминиеви кенчета, колан за панталон от велосипедна гума и много други практични вещи за ежедневно ползване, чрез които вдъхновявам хората и показвам, че отпадъците са идеален материал за нещо друго. Има нов термин за тези неща, казва се UpCycling, понеже не се претопяват материалите да се изработват нови изделия, а се използват текущите им форми и свойства и се трансформират в нови вещи с минимум труд и енергия.

Съществува ли такова място, като "най-хубавото на света"?

Не, това е някаква илюзия. Всяка държава по света има хубави и кофти неща и за всеки отделен човек те са много различни.

Намери ли себе си по пътя и успя ли да изпиташ лично удовлетворение?

Определено доста се обогатих и разширих мирогледа си за света, реално се върнах като друга личност. Също и на външен вид се промених, тръгнах с къса коса и се върнах с дълга. Много съм благодарен на съдбата за всичко, което преживях, за хората, които срещнах, и нещата, които научих.

Какво би казал на младите хора в България?

Да следват интуицията си и да реализират идеите си, колкото и странни да са те. Нека бъдат силни и без страх да бъдат себе си. Пожелавам на всеки да последва мечтите си, защото животът е прекалено кратък да го губим в ежедневни рутинни дейности, което всъщност е просто съществуване. Истинският живот е тогава, когато правиш каквото ти харесва и си там, където искаш да бъдеш. Всеки човек е специален и е творец на живота си, но не всеки вижда себе си като такъв.