Успелите споделят

Станислав Генадиев е танцьор, режисьор и хореограф или както сам се определя - просто „артист на свободна практика”. Завършва Националното училище за танцово изкуство през 2003 година. После започва да танцува в балетната трупа на Националната опера и балет - София. След кастинг е поканен за член на швейцарската трупа Linga от Лозана, после и в женевската Alias. Работил е с известния експериментатор в областта на танцовото изкуство Брис Льору, участвайки в проекта му Flocking. В Швейцария открива бъдещата си артистична и житейска спътница – Виолета Витанова. Първият им успешен спектакъл се казва „Imago“ през 2006 година, за който получават и първия в историята на наградите на Съюза на артистите в България „Икар за дебют” за танцов спектакъл. Преди три години печелят и първия „Икар за съвременен танц и пърформанс” за хореографията на „Мишеловката”. В съавторство с Мартин Пенев създава впечатляващия спектакъл Cadaver, както и Big Gun.

Как започна да се занимаваш с танци?

Бях завършил трети клас, когато родителите ми предложиха да ме запишат в Нaционалното училище за танцово изкуство - София (тогава се казваше Държавно хореографско училище). А преди това съм посещавал школа за танци. Дълги години изучавах класически балет, но винаги модерното, съвременното и абстрактното са ми били много по-интересни.

Безвремие - Радостин Димитров

Само на 16 години отиваш в швейцарската танцова компания Linga. Как стана?

Беше голям късмет - те бяха в София за кастинг, като търсеха един танцьор от България. Проектът беше за имиграцията в Европа и най-вече за имиграцията на албанци и източноевропейци към Западна Европа. Проектът се казваше „GO” и беше представен и в България.

Разкажи за първото си участие. А за първата награда?

Честно казано нямам определен спомен от първото си участие. Участвал съм в доста представления.
Първата награда, която получихме заедно с Виолета Витанова беше „ИКАР” за дебют. Спомням си, че това беше първата и единствена награда дадена за танцово представление (дотогава). Бяхме много щастливи и поласкани. Беше голяма неочаквана изненада. Години след това - Виолета, заедно с колегите от DERIDA DANCE и BRAIN STORE PROJECT, създаде „Гилдия за съвременни изпълнителски изкуства” към САБ (Съюз на артистите в България). Заради тях сега има и „Икар за съвременен танц и пърформанс”.

Synchronicity - Kukumit

Какво е да правиш изкуство в България?

Определено е предизвикателство. Има доста проблеми, неприятности, бюрокрация и борба с българския манталитет.

Определяш се като ,,артист на свободна практика‘‘. Защо?

Нашето изкуство е номадско. Това ни позволява да се развиваме, както ние искаме. Сам си архитект на мечтите си. А и това е доста ползван формат в Европа от много млади и талантливи артисти. Позволява свода на избор, повече гъвкавост.,

1 Killer - Kukumit

Какво ти предстои? Нашите посетители къде могат да дойдат, за да видят таланта ти?

Предстои ни един дует, създаден за предстоящия фестивал за кино „CINELIBRI“, организиран от издаделство „COLIBRI”, на 5 октомври в зала 1 на НДК.

Какъв съвет ще дадеш на младите хора, които се колебаят още да започнат да се занимават с изкуство, било то с музика, танци или актьорство?

Да следват мечтите си, да развиват таланта си и да трупат опит. Да са отворени към съвременното изкуство и да не позволяват тенденциите или технологиите да изместват идеите, желанията и мечтите им. Трябва да са упорити и борбени, за да могат да се развиват като артисти.

2 Killer - Kukumit

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.