Успелите споделят

Станислав Станев е от актьорите, които остават верни на себе си. Дали чрез личното си присъствие, или с марионертка, той изпълва сцената с енергия и индивидуален заряд. Не обича излишните приказки - лаконично и ясно изразява позицията си. А тя е именно следната:

Как ще се представиш на някой, който срещаш за първи път?

Здрасти, аз съм Станката.

Какво не знаят хората за кукления театър?

Не знам какво не знаят. Не общувам с такива хора. Те си имат чалга и жълти вестници - аз си имам Карлсон, Емил от Льонеберя, Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада и хиляди детски очи и усмивки.

В кой от образите, които си изиграл откриваш най-много себе си и защо?

Ако търсех себе си, нямаше да стана актьор. Не съм си толкова интересен, колкото героите ми. Просто ми се играе.

Коя емоция искаш да откриваш в публиката си, когато гледат изпъленията ти?

Нищо не търся в публиката - искам само да им дам най-доброто, на което съм способен - работя само за хората в салона.

На какво те научи театърът?

Да съм нахален и да разбера, че съм глупав от преди да започна да играя.

На коя сцена би изиграл себе си и как щеше да се казва спектакълът?

Винаги съм искал да живея в Чикаго по време на голямата депресия и да ме застрелят, докато се опитвам да пласирам незаконно алкохол. После да се преродя и да стана куклен актьор в България. Заглавието - „Актьорът, на когото взеха интервю.”

Разкажи ни за някой от проектите си?

Никога не знам какво ще правя. Мисля за няколко неща едновременно и все едно от тях ще се получи преди другите. Не обичам да проектирам.

Какви са процесите около работата ти?

Когато работя се вълнувам без да ме вълнува курса на долара.

Какво те впечатлява, когато не си на сцената, а наблюдаваш като зрител?

Всичко. Влизам в залата поне 10 минути по-рано - хубавото представление се усеща преди да е започнало.

Как би определил българския театър?

Попитайте Вежди Рашидов - обича да дава определения.

Какво те вдъхновява в ежедневието?

Нищо. Ежедневието е скучно и пошло, защото твърде много хора се занимават с него. Опитвам се да вдъхновя хората да го променят. Вдъхновяват ме хора, които се опитват да променят моето ежедневие.