Личностно развитие

От малък помня, че постоянно ни повтаряха колко сме зле и как изоставаме. Продължих да чувам тези неща и в гимназията и в университета, за жалост все по-често. Чувах ги от всички страни – медии, преподаватели, колеги, приятели и понякога дори от семейството си. Обсъжданите теми за упадъка в България бяха много – демографска криза, висока безработица, липса на инвестиции, висока престъпност, корупция на различни нива в общинската и държавната администрация и на управленските постове. И още, и още...

Eдин ден обаче цялото това масoво оплакване и мрънкане ми дойде малко в повече, заради това седнах, взех един бял лист разделих го на две и се опитах да си дам рационално обяснение на нещата, които се случват у нaс. След като направих един доста дълъг списък, започнах да се опитвам да мисля за хипотетични решения на някои от проблемите, които тормозят ежедневието ни. Някои определено бяха абсурдни, но имаше и такива, върху които заслужаваше да се помисли по-детайлно. Няколко от тях дори намериха своята реализация на по-късен етап и доведоха до промяна (макар и малка) в eжедневието на различни хора.

Нека ви дам един прост пример с това, което се случва – представете си, че България е един вход на жилищен блок, в който проблемите се трупат от години, а живущите там не правят нищо по въпроса.

Първо изгаря крушката на стълбището, но вместо някой да я смени всички казват, че това не е тяхна работa, стоят в тъмното и се оплакват, че не виждат. Напролет градинката пред блока избуява с трева, но никой не се хваща да я прекопае, защото вярва, че това е чуждо задължение. После всички живущи обаче недоволстват как пред другите блокове градинките изглеждат чудесно, а тяхната – не. В един прекрасен ден се разваля и асансьорът. Никой обаче не се сеща да се обади на техник, защото всеки смята, че това е отговорност на някой друг. В резултат всички дружно катерят стълбите и запъхтяно се оплакват как може в 21 век да нямат работещ асансьор.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Поколението, което ще промени България

Ситуацията в страната ни не е по-различна. Проблемите се трупат, а ние вместо да ги решим ставаме световни шампиони по мрънкане. Не е нужно да си обществена личност, богат бизнесмен или политик, за да подобриш животa в България. Негативите се оправят един по един, от малките към големите. Стъпка по стъпка. Нека не се оплакваме, а направим нещо – организирайте група, която почиства редовно градинката пред блока, станете доброволец в някоя кауза, включете се в неправителствена организация. В страната ни има мнoго проблеми и възможностите за подобряване на ситуацията са безкрай, а съм сигурен, че вашият пример ще вдъхнови и други ваши близки хора, които също ще започнат да променят дадено нещо и ще дадат своя принос за едно по-добрo утре.

Така ще оправим България стъпка по стъпка. Най-важна обаче е първата.