Култура

Все по-невярно става твърдението, че българите не четат книги. Национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено непосредствено преди Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, показва засилен интерес към различните форми на изкуство и културен живот в страната.

След продължителен период на застой и отлив от културните сцени, през последните години търсенето трайно нараства, което отваря нови възможности и пред артисти, и пред публика. Макар и често да се говори за „криза в четенето“, книгата остава най-популярният и достъпен досег на българина с изкуството. За последната година 66% са прочели книга, което е ръст от 6 на сто спрямо 2014г., а почти всеки втори (46%) е купил книга - покачване с от 9% спрямо 2014.

От сценичните изкуства най-висок е бил интересът към концертите – с фолклорна, рок, естрадна, популярна и пр. музика – 47%, или с около 7 на сто повече от преди четири години.

Всеки трети българин се е насладил на театрална постановка, а всеки четвърти заявява, че е гледал български филм в киносалоните. Относително най-нисък (17%) е делът на хората, които са се докоснали до класическата музика, оперното или балетното изкуство.

Увеличаващата се мобилност на българите, ръстът на вътрешния туризъм и засиленото внимание към културното наследство водят до сериозен интерес и в тази посока. 32% са посетили през изминалата година изложба, музей или археологически разкопки. 13% са хората, които не просто са наблюдавали, а сами са се включили в културния живот, участвайки в самодейни танцови, театрални, или други състави.

Четири фактора влияят в най-голяма степен върху този разбуден интерес към културния живот – увеличаването и разнообразяването на предлагането; жанровото обединение на събитията във фестивали, които по-лесно фокусират интереса на определени публики; увеличаването, макар и вероятно все още недостатъчно, на различните рубрики, форуми и информационни гайдове за културни събития; и не на последно място, засилващото се желание на съвременния човек да излезе отвъд ежедневието и да търси по-дълбочинни устои и ценности в своя живот.

В териториален план обаче съществува ясно изразена асиметрия на възможностите за културен живот. 29% от анкетираните заявяват, че са много доволни от културните дейности в тяхното населено място, 30% – в известна степен, а 18% са недоволните. Най-високи оценки дават софиянци, следвани от пловдивчани и русенци. Но ако в големите градове между 45% и 55% изразяват силна удовлетвореност от възможностите за досег с културата, то според близо 40% от живеещите в малките населени места, такива дейности изобщо липсват.