"Стаята на Бахман" открива седмото издание на "Срещи на младото европейско кино"
От 22 юни ще се проведе за седма поредна година фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, посветен на най-новото европейско творчество, организиран от "Кинематограф" и "Арте Урбана Колектив". „Класната стая на г-н Бахман” ще открие фестивала в кино Одеон.
Филмът е носител на специалната награда на журито от тазгодишното издание на фестивала „Берлинале”. Режисьорът Мария Шпет прекарва шест месеца в класната стая, правейки филм за своя приятел, учителят Дитер Бахман. Резултатът е една уникална картина на училището, образованието и неговите герои, толкова реалистична, че често човек трябва да си напомня сам, че гледа документален филм.
Повечето документални филми имат тенденцията да чупят четвъртата стена и да разказват историята на зрителя като свършен факт. Тук камерата обаче не се държи като изповедник, а като наблюдател. Героите, техните съдби и драма са затворени в собствения им свят и никой не се държи все едно знае, че го снимат, те общуват само помежду си, без да се обръщат към зрителя. Това кара филма да се чувства като игрален, все едно историята, с нейния богат свят, се случва за пръв път сега на екрана.
Мария Шпет прави филма като портрет на нейния приятел Дитер Бахман, учител от 17 години в училището „Георг Бюхнер” в индустриалното градче Щадталендорф и класът му - 6Б. Малко след като виждаме първите кадри на събуждащото се градче и ученическият автобус, директно се гмуркаме в класната стая, където Бахман, чаровен господин с тениска на „AC/DC” и плетена шапка, води дискусия със сънения клас. Темата е импровизирана алегория за приятелството между маса и електрическа китара, чието значение учениците трябва постепенно да разкрият.
Класната стая, където се развива по-голямата част от действието, е отражение на Бахман, музикант, скулптор и бохем, който отделя специално време в училищния график всеки ученик да чете (на себе си). Из стаята са пръснати негови дървени скулптори, има масичка с чай и диван за почивка, ако някой се чувства изморен, както и най-важното – барабани, китари и други инструменти заемат гордо единия от ъглите, където различни комбинации от ученици и учители свирят заедно.
Основната задача на г-н Бахман е да подобри уменията на учениците по немски и английски. Въпреки че подходът му е нетрадиционен, той не е самоцелен, той е холистичен. Целта не е само да се напълнят главите на децата със знание, а да станат по-добри хора . И всеки ученик изглежда е развил личността си към края на учебната година. Така филмът очертава по много точен начин как правилният учител в правилния момент може да бъде един безценен подарък.
Промяната и израстването на учениците се чувства много истински, когато накрая на филма и накрая на учебната година класната стая постепенно се изпразва, а четиринайсетгодишният българин Хасан, седнал до своя 65 годишен преподавател, казва: „Направихме добри неща в тази стая”.
Автор:Денис Българанов.