Успелите споделят

Стефан Иванов е финансист, предприемач и инвеститор. Управляващ партньор на финансовия бутик Challenger Capital Management, а преди това е бил генерален директор на Citibank за България. Обича природата, предизвикателствата и времето, което прекарва с приятели.

Преди няколко години с двама свои приятели – Димитър Кьосев и Тодор Димитров – участва като отбор в един от най-трудните планински ултрамаратони: UTMB-PTL в Алпите с маршрут от 300 километра и кумулативно изкачване от над 25 хиляди метра – еквивалентно на това да се качиш пеша в стратосферата.

Стефан, заедно със своя син Максим, през лятото на 2020 г. без никакъв опит в гребането, строежа на лодки и мореплаването построяват в гаража си в София океанската гребна лодка "НЕВЕРЕСТ" и прекосяват Атлантическия океан. За 105 дни двамата изминават 4444 морски мили, което са 8230 километра, с гребна лодка през Атлантика в сезона на ураганите. Хиляди хора по света със затаен дъх следяха всяка прогноза за приближаващ ураган или техническа повреда на борда. След успешното плаване първата океанска гребна експедиция за България се превърна в символ на свободния дух. А сега единият от двамата вдъхновяващи мъже е в Uspelite.bg, за да разкаже за тяхната сбъдната мечта и за благородната кауза зад нея.

Живял си в Щатите. С какво се занимава там и какво те накара да се върнеш отново в България?

Заминах за САЩ, за да завърша МВА по Финансово инженерство в Cornell University. Започнах да търгувам финансови инструменти в Banque Paribas в Ню Йорк. Не след дълго Citibank ми даде предложение, на което не успях да устоя – да се включа в програмата им за глобални мениджъри в развиващите се пазари. Имах щастието да работя в най-различни отдели на банката в Тунис, Сеул, Лондон и отново в Бразилия, докато един ден Citi ми предложи да се завърна в България, за да управлявам нейния клон тук. Бях много щастлив да се завърна в родината и от 2007-ма г. живеем тук със семейството.

Как може да се развие (увеличи) доброволчеството в България? А донорството? 

С радост забелязвам, че все повече организации, фирми и хора се включват във все по-голям брой доброволчески инициативи – от събиране на дрехи, храни и книги, през подпомагане на детски домове, садене на дръвчета и почистване на природни кътчета, до даряване на финансови средства. 

Каузата, която решихме да прегърнем и подпомогнем със сина ми Макс, е свързана с донорство на органи след смъртта за животоспасяващи трансплантации. "Да! За живот!" е кампания на Министерство на здравеопазването, която цели да стимулира повече хора да вземат решение да бъдат донори и да споделят решението си със своите близки – тъй като след смъртта близките имат последната дума дали органите на починалия могат да бъдат използвани за трансплантации.

Защо е важно това?

Защото за хиляди българи трансплантацията на сърце, бъбрек, черен дроб или друг важен орган е единственият начин да оцелеят. Сред тях има деца, както и хора, които са били напълно здрави до момент, в който някой вирус или друга причина поразяват здравето им. На всеки от нас може да се случи и тогава какво правим – надяваме се, че ще се намери потенциален донор, чиито близки ще могат да вземат благородното решение да помогнат.

За съжаление, години наред България е на последно място в Европейския съюз по донорски ситуации на глава от населението. Трябва да се преборим това да се промени – от една страна, повече българи да вземат решението да бъдат потенциални донори и от друга – болниците да се организират по-добре да идентифицират навреме потенциалните донорски ситуации на хора в клинична смърт и да отреагират по-ефективно, запазвайки техните органи годни за трансплантации.

Как дойде идеята за Neverest Ocean Row и каква е каузата зад това?

Един ден Макс се пошегува с мен: „Тате, някой ден ще вземеш да прекосиш Атлантика с гребане!“, защото знаеше, че си падам по предизвикателствата. Мислеше, че това е невъзможно, но след известни проверки установихме, че хора са прекосявали океаните с гребни лодки. Постепенно идеята стана наша обща мечта и се заехме да строим океанска гребна лодка в гаража. Макс я нарече Neverest – игра на думи с Never, rest, Еverest – тоест да не си даваш почивка, докато не постигнеш своя Еверест. 

Решихме да се пробваме да прекосим Атлантика през лятото, докато Макс е във ваканция, въпреки че тогава е сезонът на ураганите и нямаше как да не се сблъскаме с множество тропически бури и урагани. Още преди да отплаваме решихме да станем застъпници за каузата "Да! За живот!" и да използваме всяка възможност, когато говорим за експедицията, да говорим и за критичната нужда от донори на органи в България.

В какво се състоя подготовката за това ваше приключение?

Трябваше да се научим как да си построим лодка от фибростъкло и как да я оборудваме за презокеанска експедиция. Трябваше да разберем как да гребем и да се подготвим всеки един от нас да гребе по 12 часа на ден – в непрестанно редуващи се интервали от 2 часа гребане и 2 часа почивка. Разбира се, трябваше да се обучим да навигираме в океана и да разчитаме метеорологически прогнози. Старахме се да се учим от най-добрите във всяка област. Подготовката ни отне почти две години.

Какво научихте за себе си по време на това пътешествие?

Че границите на човешките възможности са далеч по-далеч отколкото си мислим, че се намират. Че обичаме контакта с хората и природата повече от всичко. Че ако се подготвим съобразително и потрудим усърдно, можем да реализираме и "невъзможни" мечти.

Какво постигнахте с тази инициатива?

Преживяхме най-голямата авантюра в живота си (до момента) – изпълнена с безброй непредвидени изненади, както и с красиви гледки и прегръдки с природата. Мисля, че връзките между членовете на семейството, както и с приятели станаха по-силни отвсякога. Стотици наши сънародници ни споделиха, че са взели решение да бъдат потенциални донори на органи след смъртта си. Дано да сме мотивирали някои хора да направят първи крачки към постигането на свои мечти.

Описахте пътешествието си в книга. Какво ще открием в нея?

Книгата „Неверест“ е откровен разказ за това, как се разви това приключение с безброй обрати, перипетии, неудачи, мисли, страхове, емоции, природни феномени, морски обитатели, НЛО, предполагаеми пирати и т.н. 

Най-запомнящите се моменти за мен бяха усещането за близост със сина ми, който навърши 17 години по време на плаването, и природните красоти, които видяхме, включително по-големите обитатели на океана.

А сега накъде?

Към един балансиран живот – с достатъчно работа, която да носи удовлетворение и препитание, но и с повече време за близките, за нови хобита и за здравословно съществуване.