Стефан Щерев: Отварящият се свят допуска все по-малко национални граници
Днес ще ви срещнем със Стефан Щерев. Той е български артист, актьор, продуцент, общественик и активист. Завършва образованието си в Пловдивския университет, програма „Синтетично Сценично изкуство", Amsterdam-Maastricht Summer University, International School of Theatre Anthropology, Академията за изкуства в Нови Сад – програма „Body Unlimited", danceWeb – Wien. Oт1990-2001 e в трупата нa Tеатър Студио 4XC.
Защо реши да се насочиш към сферата на изкуството на първо време?
Намерих някакво успокоение, че светът се движи и по други правила и разбирания. В своята същност, светът днес се движи от разбиранията на финансистите и счетоводителите, количествените измерения, дебит/кредит, "растеж на икономиката" ...това са само думи от инструментариума им. Може би именно нежеланието за подчинение на тези думи ме накара да се насоча към изкуството. Въпреки, че в известен смисъл и там този речник не е напълно изолиран, но все пак е по-приемлива зона за обитание.
Съосновател си на няколко проекта за съвременен танци и театър. Кой от тях ти е най-много на сърце и защо?
Всеки има своето място в сърцето и ума, защото е желан и отгледан с внимание. Антистатик е важно "поле на потенциалности" за съвременните български артисти и публиката, която общува непосредствено с дръзки и смели автори.
Със сигурност си имал възможност да живееш и твориш в друга страна. Защо избра да останеш тук?
Мисля, че емиграцията в смисъл на физическо преминаване на границите и "пускане на корен" на друго място е концепция от минали години. Отварящият се свят допуска все по-малко национални граници. В този смисъл, когато съм имал възможност да бъда на друго място съм се възползвал от това, учил съм, работил съм (и продължавам да го правя), но намирам и време и желание да бъда в България.
Какви са твоите съвети към младите хора, които тепърва ще изгряват на театралната сцена?
Да не се увличат от светлините на прожекторите прекалено. Тази професия е трудна и изисква отдаденост - в същността си тя предполага повече вдишан театрален прах, отколкото глътка свеж въздух. Това е професия за монаси по дух. Такива, които не очакват голяма награда в този свят, но са отдадени на делото си.
Има ли определено представление или перформанс, който все още не е реализиран в България и мечтаеш да направиш?
"Няма нищо ново под слънцето" е само повод за артиста да изненада себе си. Да потърси все още някой неизследван ъгъл и неосветена страна. Защото такива има.
Довърши изречението "Изкуството дава на човека..."
Желание да направлява живота си точно обратно на начина, по който му казва "телевизорът" вечер.
Завърши с импровизация за финал.
Тъмнина. Протяжно "До" изсвирено на пиано.
В далечината шум от въртящ се вентилатор (не сме сигурни какво е, но е натрапчиво и шумолящо).
Маршова песен и препускащи коне.
"До" се повтаря, този път тихо.
Просветва.
На сцената няма никой.
Бавно се разотиваме и всеки припява маршовата песен.
Затъмнение.
Финал.
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.
