Успелите споделят

Той е Стефан Василев и по професия е графичен дизайнер. Занимава се основно с брандинг, дизайн на печатни изделия, опаковки и какво ли още не. По призвание обаче е и много други неща. Започва съвсем (не)случайно да снима – малко по малко, но в крайна сметка страстта и тръпката се засилват и вече почти 100% може да бъде наречен фотограф на пълен работен ден.

Срещаме ви със Стефат, който е типичният арт-човек (ако изобщо думата „типичен“ може да се сложи до думата „арт“). С него ще си говорим за снимането като изкуството да запечаташ личен момент и за последният му и може би най-интересен проект Urban Saints, който може да видите на 22 март на изложбата му в SOHO. Може да подкрепите проекта на "градските светци" на Стефан ТУК. Приятно четене!

Какво е Urban Saints и как се появи идеята за него?

Urban Saints е проект, който стартирах преди 5 години, донякъде случайно. Имах уговорка с приятелка да се видим и да изпробвам фотоапарат втора ръка, който бях взел непредвидено от фотоателието на вуйчо ми. Снимахме няколко часа у тях, из улички, безистени, стълбища, дворове, улици, всичко в района, където тя живееше. Няколко снимки пред една изоставена къща се получиха интересни и след няколко дни размисли и идеи, реших да продължа това като серия - с различни красиви и интересни за мен дами, пред различни, но специфични фонове, каквито можех да намеря из цяла София.

Кои са съвременните градските светци?

Ами не бих казал, че съм вярващ, в религиозния смисъл на думата, а и може би заради това моето виждане за светци е доста криворазбрано. В моите очи това е човек, който въздейства, влияе, определя донякъде и оформя, дори понякога подсъзнателно, живота на хората около себе си.

Та това, комбинирано със загатващ общата идея фон на портретите беше моят опит да покажа такива интересни образи, без обяснения, без визитки, просто ей така, лица, които да предизвикват реакция и интерес у зрителя.

Къде се крие интимността на преживяването от една фотосесия?

Една снимка улавя даден момент и дадено усещане, затова за мен да бъда допуснат да запечатам такова усещане и да надникна в нечие лично пространство, определено е интимно преживяване. Не физическо, а повече емоционално и душевно.

Съвсем умишлено бягам от фотографиране на професионални модели и манекени, защото смятам, че след като за мен това е нещо донякъде ново и непознато, най-логичното нещо е и от другата страна да е същото.

Един вид да се отпускаме и да се доверяваме един на друг равномерно и балансирано.  

Твърдиш, че 96-97% си фотограф напоследък. Снимаш активно. Разкажи ни за останалите ти проекти и изобщо откъде черпиш вдъхновения?

Предполагам, че като резултат от опита ми като графичен дизайнер винаги ме влече да подреждам и групирам снимането в някакви проекти, серии, конкретни идеи. Произволни кадри без история или без да са част от нещо някак за момента не мога да усетя. Правя серии от портретни кадри, серия от снимки с малко по-разкрепостена, еротична нотка, всичко което смятам, че мога да развия и което мога да създам в нещо по-систематизирано и подплатено с обща идея.

От няколко месеца насам съм изцяло вече дизайнер на свободна практика и за мен това е възможност да задълбая много по-сериозно и във фотографската посока. Да опитам да предложа моето виждане и моите разбирания за снимането като инструмент за някой друг.

Иначе вдъхновението е навсякъде, стига човек да бъде с отворени очи и уши, а и генерално като съзнание, за да може да почерпи от него.

Какво не успява да улови твоят фотоапарат?

За момента се фокусирам върху това, което е уловимо за фотоапарата, с променлив успех, разбира се.

Винаги се опитвам да уловя непринуденост, импровизиран момент, а това понякога значи да искам да запечатам емоция, която трудно се разбира от една статична снимка.

За мен точно там е тръпката, в непознатото, непредвидените и непринудени моменти.

Как се заснема една мечта?

Знам ли? (смее се). С постоянство, с отворени сетива и много енергия. И с още един опит. След него пак, и пак. Поне енергията за момента е неизчерпаема, та да може да е основа на такова креативно занимание.

Черно-бяло или цветно и какво крие едното и другото?

И двете, предполагам. По принцип вярвам, че не техниката и похвата, а самата снимка, това, което е вътре и което искаме да покажем, то е важното. И в никакъв случай не е цветността, техническите параметри, пикселите или лентата, настройките обектива и т.н. Да, важни са, но не водещи.

Ако кадърът говори, би трябвало да може да говори на много различни езици и по много различни начини.

Кой е Стефан без фотоапарат и изобщо съществува ли?

Съществува разбира се, това е просто едно занимание, едно от нещата, с които човек може да избере да запълва времето си. Обожавам да снимам, да се запознавам с нови и интересни хора, да опитвам нещо приятно и зареждащо, но не смятам, че това, че нося фотоапарат ме определя като човек.

Предполагам, че обратната връзка е по-силна, това какъв съм без фотоапарата определя това какъв съм с него в ръка.

Финални щрихи и послание към нашите читатели?

Посланието, поне за мен, е човек да прави всичко всеотдайно и с пълната си енергия, дори когато е за кратко, за удоволствие, непознато, навик, каквото и да е. Да бъде с увереност и пълно съзнание, че може и да не се получи, но ти си дал 110% от себе си.

Може да се насладите и на другите проекти на Стефан на личния му сайт.

Заглавна снимка: Вирджиния Маринова

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.