Успелите споделят

Той е преподавател по Народни танци в танцово училище Dance Academy Sofia, възпитаник на ''Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство“ – Пловдив със специалност „Българска народна хореография“ с професионална квалификация хореограф-педагог. Носител на Наградата на ректора на АМТИИ за хореография през 2004г. с танца „Надиграване“, хореограф на формация „Нашенци“, „Глагорци“ и „Еремия“ и основен хореограф на народните танци в реалити шоуто VIP DANCE. Участвал e с негови постановки и в предаванията като: VIP BROTHER-FAMILY, BAILANDO, MUSIC IDOL, „България търси талант''. Хореограф e на номинирания за три награди „ИКАР“, спектакъл „ВГРАЖДАНЕ“ на Държавен куклен театър – Пловдив с режисьор Веселка Кунчева. Какво друго? Виж от самия него.

Кой е Стефан Витанов?

Старая се да е човек, който е полезен на себе си и на останалите. Но замисляйки се, осъзнавам, че и аз още търся отговора на този въпрос.

Защо избра хореографията и какво те накара да се насочиш именно към народните танци?

Получи се естествено. След като приключих с професионалното танцуване започнах да преподавам. Ако ученическата ми любов е танцуването с всичките емоции, трепети, първичност, то хореографията е осъзнатата ми любов, тази с която живееш, грижиш се и искаш да създадеш по-добро бъдеще.

Търсейки нови предизвикателства , нови задачи чрез хореографията, се опитвам и да се развивам като човек.

Смяташ ли, че има голям интерес към българския фолклор от страна на младежите? 

Интересът към истинския фолклор идва с времето. Повечето младежи започват с танцуването, пеенето заради сцената, заради вниманието, за да изпъкнеш. Аз, например, започнах с танцуването, защото момичетата в ансамбъла на училището бяха много хубави. След това чак открих фолклора и започнах да се интересувам от него. Сега е целият ми живот.

Кои са най-големите спънки в професията ти?

Ако си напълно отдаден на изкуството, ако търсиш различното, като не забравяш класическото, ако се учиш всеки ден на нещо ново, ако си борбен, тогава спънките са по-малко. Аз имам огромен късмет, че съм имал възможността да се уча от колегите си от Академията, те ме научиха на не малко от нещата, които знам. Късметлия съм и за театралните представления и първите ансамбли, които ме поканиха като хореограф, защото там започнах да се доказвам като такъв и да осъзнавам, че това е нещото - моето нещо. Но като изключим това - работа, четене, интересуване от други изкуства, за да разшириш своето и спънки няма.

Здрав дух или здраво тяло? Какви качества трябва да притежава един танцьор?

За един танцьор е задължително да има и двете. Едното не може без другото. Отново ще спомена Академията, където курсовият ми Димитър Русков, който за съжаление ни гледа и ни помага от небето, ни казваше „Момчета, за да се създаде един хореограф, той трябва да е мъжкар и да може да играе карти“ - естествено го казваше, защото много обичаше да цака белот (усмихва се), но връщайки се към нужните качества на един танцьор, според мен те са търпение, упоритост и здраве. Естествено, и да е достатъчно широко скроен и отворен, за да може да се себеизразява на сцената.

Ще водиш втория уъркшоп в рамките на Международен Студентски Театрален Фестивал „ДАНАИЛ ЧИРПАНСКИ“. Каква е твоята роля в събитието?

Да, и съм много развълнуван, защото ще работя с актьори, което винаги ми е било интересно. Съчетавайки това и с фактът, че ще има актьори от много други държави, нямам търпение да отида в Стара Загора.

Изключително съм благодарен на Йоана Темелкова за поканата и доверието. Дълбоко се покланям пред нея и изобщо пред целия извезан от красиви момичета екип, който организира това събитие, което е важно за театъра, важно за България.

Носител си на множество награди. С коя най-много се гордееш?

Не знам, никога не съм се впечатлявал от награди. За мен наградата не е важна, важен е пътят, който извървяваш, за да я спечелиш. Спомням си преди, когато започвах да танцувам, ходихме по фестивали с конкурсен характер и чак след като сме ставали първи сме разбирали, че изобщо сме били на конкурс.

Отново ще цитирам курсовия ми, който ни казваше също „ Когато слезеш от сцената след концерт и ти кажат „Браво, беше супер, направо си уникален, много си добър“, значи нищо не си направил. Твоята цел е… да нямат какво да ти кажат, да не намират думи, а просто да дойдат и да те прегърнат“. За моя радост имам един-два такива момента скътани в спомените. Надявам се някога това да ми се случи и с някой танц, който е по моя хореография.

Зад гърба си имаш солиден опит. Това ли е пътят към успеха или имаш и друга тайна?

Успех по моите стандарти не съм достигнал, но по мои наблюдения, когато си професионалист, вършиш работата, която ти е възложена, уважаваш и помагаш на колегите си, когато си отборен играч и правиш най-доброто, както за себе си така и за останалите – успехът е въпрос на време. А опитът е нещо много важно.

Нещото, което днешните хореографи, пък и не само, трябва да разберат е, че първо трябва да пояздиш малко понита,  преди да тичаш с мустангите.

Хореограф си на номинирания за три награди „ИКАР“ спектакъл „ВГРАЖДАНЕ“ на Държавен куклен театър – Пловдив. Каква е тайната към измислянето на успешна и въздействаща хореография?

 В ДКТ – Пловдив, освен „Вграждане“, имах удоволствието и да съм хореограф на още едно представление – „Дама Пика“. Тайната е в невероятния екип, който режисьорът Веселка Кунчева е събрала. Тя е тази, която ме провокира и ме вдъхновява за всичко, което съм правил в театъра. Разбира се, и актьорите, които са изключително работливи и много големи професионалисти. Работата с тях е предизвикателство и  удоволствие.

Смях, сълзи, болки във всяка част на тялото, но без нито едно „офф“ или „това не го мога“.  Хореографията е подправката, която допълва ястието.

Как да съхраним българското у себе си?

С вярата, че сме били велики и със смелостта в мислите ни, че пак можем да бъдем! Никой, никога, нищо няма да ни даде даром. Длъжни сме ние сами да се съхраним. Когато става въпрос за тези неща, винаги се сещам за любимата ми част от стихотворението на Каравелов:

 „Не вярвам аз, че калугер
ще спаси раята -
свободата не ще екзарх,
иска Караджата."