Успелите споделят

Стефания Георгиева е артист в пълния смисъл на думата. Завършва кукловодство в НАТФИЗ преди 8 години, след което се отдава на голямата си страст - интереса към движението. И така става танцьор и хореограф. Заедно с колеги от Академията основава АТОМ Театър с идеята да създава свои спектакли - различни от модела, наложен в държавните театри. Срещаме се с нея, за да научим повече за работата на хореографа, танцовата сцена в България и поредното издание на организираното от нея събитие АТОМ Хореографски серии.

Какво е за теб танцът и как се зароди любовта ти към него?

Не съм сигурна, че съм се влюбила. По-скоро движението винаги е било важна част от живота ми като форма на изразяване. Танцът и движението са неща, с които се раждаш. Мисля, че и аз съм се родила с тях и просто в един момент съм придобила повече смелост и съм започнала да се занимавам повече с това. Като се занимавах с актьорско майсторство, сценичното движение някак ме грабна и започнах и аз самата да танцувам повече. Днес ми е много по-интересно да хореографирам хора, отколкото самата аз да танцувам.

Много обичам да работя с актьори, защото в актьорското ни образование много се подценява движението и използването на тялото. В момента имам възможност да попадам като хореограф в екипи на театрални режисьори и ми е страшно интересно да провокирам актьора да се движи. В противен случай просто изстрелваш думи на сцената, а по-голямата част от комуникацията ни е невербална.

Работата ти е да създаваш спектакъл буквално от нищото. Какво е да създаваш концептуално изкуство и помага ли ти работата да изразяваш себе си дори чрез движенията на друг?

За мен е страшно важно едно нещо да е красиво - абсолютно без никакъв смисъл, без да се дълбае и да се разнищва, без да се напъваш да го обясниш. Просто да виждаш как един човек се движи и да си без думи. Понякога думите не стигат, за да обясниш движението, и просто се вълнуваш в тялото си. 

В последно време играем на доста фестивали по света. Често играем фрагменти от неща, които сме правили, и се налага да ги изкарваме от контекст. Веднъж със сестра ми Калина, с която работим заедно в АТОМ, играхме част от спектакъл, в който ядем една ябълка на сцена. Но този път се случи така, че го направихме точно под едно ябълково дърво и влязохме напълно в друг контекст. Променяйки контекста, често придаваме тотално различен смисъл от този, в който танцът е създаден първоначално.

Не съм сигурна, че хората могат и трябва да разбират напълно смисъла, който съм вложила в танците си. Дори напротив, супер любопитно ми е след спектакъл да си говоря с тях и да го видя през техните очи.

Не знам дали се изразявам по-добре чрез другите, но със сигурност обичам да го правя. Просто е различно. Когато танцувам, съм си аз, разказвам своята история и споделям себе си с хората по един начин. Но когато правя представления, е съвсем друго. Все още сама анализирам защо правя представленията си по начина, по който ги правя.

Кое е нещото, което хората най-често не разбират за работата ти?

Може би не осъзнават колко много напрежение, работа, мисъл и събиране на опит стои зад всеки един спектакъл. Хореографът никога не може да си позволи хората, които работят с него, да загубят вяра в процеса.

Управляването на артисти е сложно, защото всеки е различен. В същото време е страхотно, защото артистите са супер яки хора. Винаги темата на една среща между хореограф и артист е да се случи нещо ново и хубаво. В танца като изкуство винаги търсиш индивидуалността, а не унисона. Всички сте заедно, но всеки успява да бъде себе си в рамките на спектакъла.

Как оценяваш сцената у нас и виждаш ли развитие, откакто се занимаваш с танци?

Развитието е огромно. Появяват се все повече активни хора, на които им се правят неща, и просто се хващат и ги правят. Театърът включва танците все повече, а представленията стават мултидисциплинарни. 

За жалост, на този етап още не сме формирали общност, може би защото се забелязва някаква разлика между поколенията. На моменти усещам нещо като ревност и виждам, че сякаш не се дава истинска възможност на младите хора да пробият. Когато започнах да пътувам, осъзнах, че това се дължи на факта, че хората навън не знаят много за танца в България. Тъй като играем много по-често навън, отколкото тук, съм си поставила цел да изкарвам български танцьори и хореографи извън границите ни и по този повод се появиха АТОМ Хореографски серии.

Публиката на танците в България расте, макар по-бавно отпреди няколко години. Хубавото е, че вече се създадоха няколко сцени, на които българският съвременен танц да се показва пред хората. За мен правилният път е влизането в академията, за да покажем на младите артисти, че има как в България да се занимаваш с това. Другото, което трябва да направим, е да разберем, че всяко едно място може да бъде сцена - не просто затворената сцена в театъра. Същевременно трябва да отворим все повече театрите за танц, тъй като в момента не е съвсем съвременно в тях да може да се гледа единствено театър. Ако артистите имат желание да правят мултидисциплинарни спектакли, то директорите на театри трябва да им дадат шанс. Например театърът в Шумен, където работя, има положителна нагласа към младите артисти с различни идеи.

Би било страхотно да се открие и специалност, в която да се изучава културен мениджмънт. Имаме нужда от хора, които могат да организират турнета и спектакли, тъй като на артистите не им достига енергията. Ако успеем да развием това в България, съм убедена, че нещата ще тръгнат веднага.

Вече стана дума, че си създател на АТОМ Театър. Как се зароди идеята, как се разви през годините и какво искаш да постигнеш с този проект?

Започнахме АТОМ с колеги от НАТФИЗ, за да правим свои неща. Възприемахме сценичното изкуство като начин за изразяване, а това, което се представяше в държавните театри, беше под всякаква критика. Говоря за начина на работа, етиката на създаване на неща. 

Ние си казахме, че ще правим свои спектакли и ще ги предлагаме на местните театри. Помогна ни един французин, който ни покани на резиденция във Франция за месец и половина, където създадохме първото си представление. С времето се научихме, че трябва да сме много гъвкави и сами да търсим пътя си към публиката.

В момент, в който пътищата ни с приятелите, с които създадохме АТОМ, се разделиха, сестра ми Калина се премести в София. Тя е завършила класически балет и беше точно в период, в който може да се работи с нея - много отворена и податлива. В момента тя вече е основен танцьор в проектите на АТОМ и огромна част от организационните неща, които движим заедно.

Искам да оставя след себе си нещо много по-голямо от някакви представления. Искам да променя нещо в образованието и да накарам много повече хора да се занимават с танц, защото желаещите са много. Искам да има българска танцова компания, която да бъде известна по света.

През годините си работила с много чужди хореографи. Кое е най-ценното, което си научила от тях?

Че е невероятно да бъдеш себе си. Без тях нямаше шанс да го разбера. Когато нямаш общност, винаги търсиш някакъв път и се чудиш дали трябва да си като някой друг. Докато хората, с които работих в чужбина, имат различно спокойствие. Понякога правят пълни глупости, които се получават страхотно, защото са си техни. Вгледах се в това и просто си казах, че може би трябва да спра непрекъснато да се сравнявам, а да бъда себе си и да оставя нещата просто да се случват.

Научих колко важна е здравата работа, както и за значението на това да създадеш мрежа от хора, с които да се подкрепяте. Важно е да се свързваме и това се доказва постоянно през последните години. Вярвам, че искреното споделяне на възможности с хората се отплаща винаги.

Предстои трето издание на АТОМ Хореографски серии. Разкажи ни повече за събитието и как можем да станем част от него?

Всичко се появи около идеята да се развиват български хореографи, защото специалността хореография у нас почти отсъства, ако говорим за съвременен танц. Заедно с приятели от Корея решихме да направим събитие, в което всяка година да участват хореографи от различни държави и България и да работят заедно с танцьори. Фокусът е какво е да си хореограф.

Десет дни танцьорите ще работят с различни хореографи. През първите два те ще минат през всички, а след това хореографите си избират танцьори, с които да работят, като всеки танцьор ще има времето да работи само с двама хореографи. На финала на десетте дни всички те ще създадат общ спектакъл от малки откъси. Ще го изиграем на 10 септември на Derida Stage - ул. “Цар Самуил” №32.

Ден след спектакъла организираме бързи срещи, за които всеки ще може да се запише и да се види и размени контакти с нашите танцьори и хореографи. Готиното е, че чрез АТОМ Хореографски серии развиваме паралелно и едните, и другите. За тях е страшно полезно да работят с много и различни хора за толкова кратък период. Полезно за българските хореографи е, че ще могат да застанат пред публиката и да представят работата си редом с имена от Великобритания, САЩ и Израел.