Защото избрах България

Със сигурност си спомняш вдъхновяващата виртуална среща с един холандец, който избра България за свой дом в лицето на Патрик. Днес ще ви срещнем с неговата съпруга Стефи, която заедно със съпруга си е избрала да се завърне в Родината. 

Преди време един приятел ме попита как бих описала себе си – нещо като визитка. Срещнах доста сериозна трудност, защото как човек определя себе си и как иска да се представи пред околните са две различни неща. Следващото описание е личното ми себеусещане:

 40-годишна жена, икономист по образование, титулувана като предприемач в изграждането на жилищни комплекси с еднофамилни къщи на собствени имоти, които допринасят за финансовото добруване на фамилията. Същевременно умерен активист за опазване на околната среда, силно заинтересована от нивото на образование в родината, несъгласна със социалната политика спрямо по-слабите, филантроп и вечно преследваща някаква справедливост. В последно време щастлива стопанка на детска градина! В работен режим от сутрин до здрач. Всичко описано по-горе е придружено с лека усмивка, оптимизъм и добро настроение.

В годините след 1989 образованието главоломно полетя в някаква бездна, от която нямаше измъкване. Продължавам да твърдя, че моето поколение е най-ощетено от прехода. Моралните ценности, които родителите ми бяха предали, се превърнаха в повод за подигравка. Успехът на един човек започна да се мери единствено според обема на мускулите и оригиналността на кражбите, чрез които е придобил популярен прякор. Говоря за моето поколение, не за тези, на които им се отдаде възможност да задигнат благата на България и да ги нарежат на скрап. Родителите ми са образовани хора и тази обстановка ги отдръпна от обществения живот и както много други интелигентни хора, се оттеглиха разочаровани и ужасени в собствен свят. 

За мен изходът сочеше към терминал 1 (то 2 нямаше). Следвайки примера на баща си, потеглих към Близкия изток, в района, където ислямът не беше краен, а и харесваха българите, заради уменията и работливостта. Живях 4-5 години в Дубай. Всички великолепни проекти, които сега огледално отразяват пищността на Емирствата израснаха пред очите ми. Първоначално бях стъписана от разточителността, но бързо се взех в ръце и побързах да се образовам и да се опитам да мечтая и работя със същия замах, въпреки че нямах кьорав лев... 

Съдбата беше благосклонна и към края на престоя си там имах всичко, за което бях мечтала, без едно - България. Завърнах се в една люта зима, зъбите ми тракаха, но не съжалявах нито за миг, че съм избрала дома и извора на силата си. А имах и спестени пари, и знания, и опит на бързи обороти, съответстващи на скоростта, с която се разви Дубай. Бях невероятно щастлива само да мириша прясно окосена трева и да слушам "Хубава си моя горо"... и чак тогава осъзнах на какво прекрасно място съм се родила и реших, че повече няма да странствам. Срещнах и Патрик (Патрик Смитьойс). С него говорим на един език, имаме сходни идеи, еднаквост в понятието за справедливост, обща обич към България. 

Имаше толкова много да се прави в Родината ни, толкова много липсваше. Препускахме от сутрин до здрач да осъществяваме плановете си. Искахме да изведем хората с деца извън града и да им предоставим къща с двор, в европейски стил. Сигурен дом в природата и същевременно в близост до всички удобства на големия град. Построихме прекрасен затворен комплекс с къщи, в процес е и втори такъв.

Започнахме да привличаме европейски партньори, с които закупихме хиляди метри земя около София. И с всеки един ден ентусиазмът ни беше потъпкван от груби и алчни чиновници, които възпираха всеки опит да правиш нормален бизнес, да строиш, да произвеждаш или дори да вземеш одобрения лист хартия, в който си изложил намеренията си. Всичко за пари! Въпреки трудностите, които прогониха всяка чужда инвестиция от Родината ни, ние продължаваме с бавни крачки в тази посока, но вече с друг приоритет - обществения.

Създадохме най-големия и единствен частен резерват в България, вместо да застроим въпросния терен, само защото флората и фауната в местността спираха дъха. Резерват Шаварите е разположен върху 600 декара, гъмжащи от живот – дом е на разни невероятни обитатели, като видри, черни щъркели, пеликани. Скоро след това отворихме врати на детски летен лагер, за да покажем приказната красота на децата, да ги образоваме, да ги върнем към естествения начин на живот и да ги научим да опазват околната среда, да милеят за природата. 

Смятах, че образованието и културата в ученическите ми години са били оскъдни, но това, на което ставам свидетел сега, е извън обхвата на изразните ми средства... Заех се да напиша детски, двуезични образователни книжки. Не намирах такива на пазара, а исках децата ми да учат и английски и български едновременно. Поредицата “musy me” беше издадена в три държави, книжките участваха в редица благотворителни каузи, една от които “Windows to the world” - напълно безплатно училище за компютърни технологии за деца в по-малките населени места, което съпругът ми Патрик организира. Инициирах протести за защита на държавните училища от злоупотреби със сградния фонд и ред други напълно благотворителни дейности само за да направя опит да спася най-ценното за децата ни - образованието. 

И за да не звуча като стара плоча, повтаряйки и оплаквайки се от държавата, управленците, корупцията, кражбите, реших да правя това, което смятам за правилно. Щом недоволствам от образованието - отварям врати на детска градина и възпроизвеждам представите си за образование. В “Албертино” пресъздаваме обществото, в което искам децата ми да живеят с ценностите, в които вярвам. Място, в което децата си помагат, играят задружно и стават хора на света, говорят езици, социално ангажирани са и се развиват чрез опита. Даваме път на талантите и на интересите на всяко дете, извън общоприетата рамка на остаряло оценяване по еднакъв критерий.

Скоро чух по новините, че у нас са открили класна стая с лаптопи, на които ще учат децата ни, без учебници и тетрадки, нямало да носят тежки раници. В същото време най-нашумялото училище в Сан Франциско забранява електронни устройства за деца под 11 годишна възраст и учи децата на служителите на Ebay, Apple, Uber и Google да конструират, да плетат, да готвят и да шият. Трябва ли пак да сме 20 години назад, вместо да се възползваме от естествената изостаналост и да я превърнем в ценна стока?

И друго много важно, много от сегашните богати българи милеят за родината, единствено когато препашат пищови в народна носия и повдигат юзчето на разни фестивали. Истински успелите хора трябва вече да погледнат отвъд дуварите на собственото си имане и да започнат да гледат държавнически и да даряват за обществото, да следват примера на братята Евлоги и Христо Георгиеви или Димитър Ценов.

Има една стара японска поговорка, която казва, че ако мислиш занапред: за след една година – насей ориз; ако мислиш за 10 години - засади дърво, а ако мислиш за 100 години - образовай народа си! След като нямаме такива мъдри хора начело на държавата ни и щом сме недоволни от нещо, да го поправим, всеки в рамките на възможностите си. Знам, че ще кажете: държавата ни смазва с разни такси, условности, нечестна конкуренция и ред други, но предложете ми по-съществен начин за промяна? По-добрите сме повече! Имам две дъщери, с които искам да живея тук, в България! На това място принадлежа и ще го браня, както намеря за добре – бащинѝя ми е!