Стелияна Тончевска: Бих желала да върна възприятието на хората, че от тях зависи нещо!
Днес ви срещаме с една млада дама, която се описва като фурия. Това е Стелияна Тончевска, на 24 години, от Варна.
Стелияна: От малка съм фурия – танцувам, пътувам, организирам и много говоря. През 2014 заминах за Лондон, за да завърша бакалавъра си, а през 2017 се завърнах в България. Оттогава се занимавам главно с тийнейджъри и млади хора чрез различни организации. Миналата година започнах собствена инициатива, наречена "Третата земя", чрез която искам да помогна на младите хора да наваксат със знанията и уменията, които не научават в училище, в университета и вкъщи. Последните ми дейности бяха свързани с образователни видеа за европейските и местните избори, като се надявам да мога да помогна с тях на новите гласоподаватели и на всички тези, които не се чувстват добре информирани относно правото си на глас.
Заминах за Лондон, Великобритания, веднага след като завърших гимназията, за да продължа образованието си. Завърших бакалавър "Международни отношения" в King’s College London, за който въобще не подозирах, че е един от най-добрите университети във Великобритания. Заминах, защото всички ми казваха, че образованието навън е по-добро и защото бях готова да порасна. Голяма роля изигра това, че Варна беше започнала да ми е малка и исках да си докажа, че мога да се справя и в една от световните столици. Задържах се там 3 години, след това се завърнах в родната ми Варна.
Лондон беше едно голямо предизвикателство за мен, понеже отидох с изключително малък бюджет. За щастие, едно руско семейство ме приюти, докато намеря работа и квартира и започна да се издържам съвсем самостоятелно. Работих през всичките 3 години, докато учих, което ме научи да организирам времето и финансите си по-възможно най-оптимизирания начин. Самостоятелността, която имах, ми даде самочувствие да бъда активна в много насоки – социален мениджър на работното ми място, участник в университетските общества и ръководител на първия ми бизнес проект.
Освен всичко друго получих и диплома от един от топ 100 университетите на световно ниво. В KCL научих, че зубренето е отживелица, а отвореният дебат с хора от цял свят може само да те обогати и да ти даде гледни точки, за които може би никога не си се замислял. Чрез работата в обслужващия сектор успях да се отпусна в общуването с непознати, да се науча да продавам (не по байганьовски) и да стана любимият приятел за излизане вечер на съквартирантите ми. Имаше и много трудни моменти, в които трябваше да се справям „сама“, защото семейството ми беше далеч, но така се родиха едни от най-скъпите ми приятелства, които пазя и до днес.
Прибирането ми тук... Все още не мога да го обясня, но някак си го почувствах. Изпитвам нещо като дълг да върна наученото там тук. Смятам, че България се нуждае от хора, които наистина искат да подобрят средата. Предполагам, че всеки, който е живял за по-дълго време в чужбина, може да потвърди, че когато се върнеш, виждаш страната си с други очи и с ентусиазъм за промяна. Не искам да пренебрегвам факта, че семейството ми е тук и бих искала да имам възможността да прекарвам повече време с тях.
След като се върнах, прекарах първите три месеца в почивка, от която имах огромна нужда. Така че може да се каже, че си отдъхнах. Стари приятели, манджите на баба и чувството да си вкъщи – всичко това е незаменимо. След това бях готова за промяна и да започна със собствените си проекти. В рамките на последните 3 години в България мисля, че чувството малко се е притъпило от негативизма на средата ни, но пък си намерих хора, които да ме връщат към онази Стела, която слезе от самолета и искаше да променя света.
В общи линии искам да направя обикновения българин малко по-грамотен, що се отнася до политика и международни отношения. Смятам, че никога никой не обръща внимание на конструктивния диалог и добрия тон, когато стане въпрос за национални и международни въпроси. Много съм разочарована и от готовността на българите да търсят най-доброто за себе си. Бих желала да върна възприятието на хората, че от тях зависи нещо, що се отнася до средата, в която живеят. Голямата ми мечта е да вляза в политиката, за да мога да помагам на гражданите, но мисля, че имам все още какво да науча, преди да се впусна в това приключение.
