Успелите

#стигамрънка, че Ариел ще бъде цветнокожа

Вече над 10 г. живея със социалните мрежи и още не мога да преценя дали ги обичам или мразя. Често изпитвам противоречиви чувства. Напоследък предимно ме дразнят. Обаче в едно съм сигурна - те са феномен като никой друг. И като всеки феномен, не са нещо добро или лошо. Просто са нещо различно.

Едно от любимите неща на хората в социалните мрежи е да се възмущават, защото имат т.нар. "First World Problems". Въобще няма да отварям темата за това колко сме привилегировани да имаме такива проблеми - и без това ще стане дълго и широко. И така, възмутителното в последните дни според редица хора (някои от които дори много харесвам) е, че в адаптацията на анимацията на Дисни за малката русалка Ариел, главната роля ще бъде изиграна от 19-годишната цветнокожа певица Хали Бейли (и че новият агент 007 ще е жена, но тази тема ще я оставя за друг път... или за никога). А сега е време за малко от моите размисли и страсти около малката русалка.

Светът на Дисни

Обожавам Дисни. И макар и да съм гледала "Малката русалка" порядъчен брой пъти като малка (и съм искала да съм русалка), и да съм се възхищавала от дългата ѝ ярко червена коса, това не е анимация, която бих препоръчала на малки момичета. Причината е много проста - според сюжета 16-годишната Ариел много иска да е човек и да си има крака. Това, да кажем, че звучи като истинска мечта за русалка, макар и да не знаем много за това как функционират те. В крайна сметка тя разменя гласа си за чифт крака и хуква да впечатлява нейния чаровен принц Ерик с това как изглежда, но без да може да говори. Добре че са я нарисували много хубава, иначе щеше наистина да го закъса!

Мисля, че дори от това кратко описание става ясно, че Ариел-на-Дисни не е най-яркият пример за подражание за подрастващи момичета.

Ако се върнем по-назад с приказката на Андерсен, и там положението не е никак розово. Обаче Андерсен си е представял неговата малка русалка синеока. Не се споменава бяла кожа, но сините очи са там. Впоследствие Дисни използват Алисия Милано като вдъхновение, за да създадат тяхната версия на малката русалка. Актрисата всъщност е с кафяви очи, но нарисуваната Ариел се базира на нейните черти.

И така стигаме до ден днешен. Кой колко русалки е виждал? Аз лично нула. Поне що се отнася до ИСТИНСКИ русалки. Защото, както много други измислени същества, русалките са плод на нечия фантазия. И тази фантазия не е задължително да се подчинява на нечии правила.

Русалките може да са бели, черни, жълти, зелени или сини. Може да имат много дълга коса или никаква (не е ли сложно с толкова дълга коса под водата и без това?). Опашката им може да е като на всякакъв вид риба. Това, че в един момент някой е имал една конкретна представа за Ариел, не означава, че тази представа не може да се промени. И защо да не се промени?

Адаптацията на Дисни променя ред елементи от андерсеновата приказка, включително името на русалката, нейното семейство и приятели, мотивацията й (в приказката тя иска да спечели любовта на принца, за да получи човешка душа), условията на договора й с морската вещица и най-вече - края на историята. Не е за вярване, но в оригиналната версия няма нито един пеещ рак с ямайски акцент!

Сигурно това не те убеди достатъчно. Да опитаме нещо друго тогава.

Нека кажем, че ролите в Холивуд се "полагат" на актьори и актриси, които изглеждат по опрeделен начин в зависимост от източника за филма (книга, игра, приказка, истинска история и т.н.).

За пример ще вземем "Принцът на Персия" - игрален филм, базиран на популярна видео игра. Може би от самото заглавие става ясно, че принцът е персиец (в днешната география това се вписва някъде около Иран). Ролята бива поверена на актьора Джейк Джиленхол - роден в Калифорния, с европейски и еврейски корени. Както става ясно - в него няма нищо персийско. В същия филм главната женска роля е поверена на Джема Артертън - английска актриса с изключително светла кожа.

И двамата актьори са изпратени на плаж, а след това покрити с тонове бронзант - браво на Холивуд за усилията да изглеждат подобаващо. Този пример е един от стотици, в които бели актьори играят роли, предназначени за хора със съвсем различен цвят на кожата, култура и националност. И това съвсем не е най-скандалният случай. Анджелина Джоли играе ролята на французойка с африкански и кубински корени. Джоузеф Файнс играе Майкъл Джексън. Катрин Зита-Джоунс се прави на латина (всъщност е англичанка) в "Маската на Зоро". Джони Деп играе индианец. Ема Стоун играе китайка. И така нататък.

Списъкът е по-дълъг, отколкото предполагаш, а колкото по-назад във времето се връщаме, толкова по-смехотворни стават превъплъщенията. Но нали вече е 2019 г. Щом всичко това се е случило и феноменът "whitewashing" е добре познат и донякъде приет, толкова ли е странно, че Ариел ще е цветнокожа? Всъщност Ариел трябва да може да пее, защото в основата на всички анимации на Дисни са песните и музиката (не искам да те плаша, но се задава и цветнокожа Барби).

Холивуд умира?

И така стигаме до това, от което всички се притесняват. Холивуд умира заради "политическата коректност". Обаче да видим какво не е политически коректно. Робството например. Нацизма. Това да се смята, че едни хора са нещо повече или по-малко от други, заради цвят на кожата, сексуална ориентация, религия и т.н. Не е политически коректно на някои места по света жените да бъдат убивани с камъни. Нито е било политически коректно вещиците (предимно жени, разбира се) да бъдат изгаряни на клада.

Имало е и продължава да има много несправедливи неща на този свят. И това, че Ариел ще бъде цветнокожа, не е едно от тях. Но докато четеш тези редове, в столицата на Зимбабве, Хараре, хората имат достъп до чиста питейна вода само веднъж седмично, цените в магазините им скачат главоломно и кризата там се задълбочава. И това е един от милиони примери за истински проблеми.

Никой не те кара да гледаш "Малката русалка". Или да си съгласен с решенията на Холивуд. Но ако ще се възмущаваш от нещо, нека е нещо истинско. Важно. Значимо. #стигамрънка за глупости.

Ако предишните 356 кастинг избора за какво ли не, не са те притеснявали и не си изтипосал (обичам тази дума!) 12 неща на стената си, защото Мария в "Уестсайдска история", която трябва да е пуерториканка е изиграна от Натали Ууд, не виждам защо "черната Ариел" толкова те тревожи.

Или можем да се съгласим, че всички са актьори и това им е работата - да са нещо, което не са. В такъв случай мрънкането отново би било напълно излишно.

Сигурна съм, че дори без да се замисляш особено ще намериш доста неща, които реално си заслужават възмущението. И някои дори могат да бъдат поправени. И да не може да затичаш до Зимбабве и да им занесеш вода, убедена съм, че съвсем наблизо има нещо, което може да поправиш. Човек, на когото можеш да помогнеш. Просто #стигамрънка.


Тази статия е лично мнение и моят принос към кампанията #стигамрънка. Тя излезе в този вид благодарение на вещата редакция на Дисни експерта и малка кукурузалка Искра Коновска. Благодаря за вниманието!

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Десислава Иванова

Като порасне Деси иска да стане светла вълшебница и вярва, че ако отвори достатъчно гардероби, ще намери Нарния. Обича: книги, сладкиши, небивалици и птици. Обожава: Игинатора. Не обича: четни числа (освен 8). Мрази рукола! Пристрастена е към фъстъчено масло.

Оставете коментар

0 коментара