Успелите споделят

Срещаме ви със Стопан, който изработва и украсява книги. Нещата обаче далеч не са толкова прости. Скромността му личи във всяка една дума - не се възприема нито като майстор, нито като книговезец в традиционния смисъл на думата, защото не обича да преподвързва стари книги. Стопан не е и художник, по-скоро занаятчия. Играе си с пропорции, симетрия и символика, но винаги се старае да запази стабилната структура на книгата. Харесва му да разсъждава над символите и да твори чрез тях. Чрез работата си цели да общува с хората. Говори за нея и за материалите с любов, която всеки може да прозре през думите му.

„Да подействат тия книги на окото и да го накарат да се отпусне и наслади, но и да се остави някаква следа, да се сети човек за нещо.“

Той чете, пише и мисли по много. Срещаме ви със Стопан – шивачът на приказки.

Как се „шият“ приказки?

Първоначално и аз не знаех, така и не намерих кой да ми покаже. Търпение и ръце трябват, всичко останало е вторично. Кожа и конци се намират. За първата ми книга бях толкова невеж за това, откъде се взимат материали, че купих едно старо кожено яке за 5 лева и го разфасовах, за да подвържа кориците. Радвам се, че точно приказки избрахте да кажете. Напоследък съм склонен да си обяснявам света и нещата в него все по-просто и в главата ми се оформят като приказки. Радвам се, че си личи и по нещата, които правя.

Не си ли противоположност на твърдението „не съди книгата по корицата“?

Ако трябва да пречупя тая максима през себе си, по-скоро бих казал: Или съди всичко според всичко, или не съди нищо според нищо. Ще вметна един случай за една баронеса, която искала да има внушителна библиотека и заповядала да се изкупуват всякакви книги, без подбор и всичките да бъдат преподвързани великолепно. Като идвали гости, били във възторг как рафтовете светели от златните гърбове на книгите ѝ, но в действителност, съдържанието на повечето книги не вдъхновявало с кой знае какво. В този случай, ако съдиш за съдържанието по корицата се лъжеш, но ако съдиш книгата по собственичката, всичко се нагажда - великолепна и богата отвън, бедна и скучна отвътре.

Какво крият пожълтелите страници?

Повечето ми книги са празни. Чакат да бъдат написани или вече се пишат от притежателите си. Тези, които съм си правил за себе си крият какво ли не - стихове, разкази, разсъждения, рисунки, идеи и планове. Надявам се в най-скоро време да започна да разкривам все повече от нещата, които съм писал. Имам планове и да започна да отпечатвам някои книги, които считам за любими и да ги подвържа подобаващо.

Ако трябваше да разкажеш на малко дете с какво се занимаваш, как би го формулирал?

Мисля, че за повечето деца е достатъчно да чуят, че просто правя книги. Колкото и да са любопитни, не е материя, в която имат ентусиазма да задълбават. Веднъж подарих на малката си братовчедка, която е в 4-ти клас, един от тефтерите си и тя с голяма усмивка започна веднага да си рисува вътре и да къса страниците с рисунки, които не ѝ харесват.

Креативният импулс при децата е прекалено силен и според мен те са твърде заети с това да си го изследват, за да имат време и желание да изследват творбите на другите. Така и трябва да бъде впрочем, всичко си е в реда на нещата. Може би, едва когато се сблъскаш с някакъв праг във възможностите си, започваш да гледаш и другите, че да намериш себе си.

Кой е любимият ти завършен проект?

Във всяка една нова книга, която започвам, виждам как съм станал по-добър в нещо, как ръката ми се движи по-смело или съм намерил ново решение как да направя структурата по-стабилна. Всеки път се оказва, че любимият ми проект е този, който съм завършил последно, защото знам, че това е най-добрата ми работа. Радвам се, че така си усещам нещата, иначе нямаше да имам стимул да подхващам нищо. По този начин винаги се чудя с какво мога да направя следващата книга по-добра.

Възприемаш ли се като равен с писателя?

Започнах да се занимавам с книгите именно защото бележниците и тефтерите, в които пишех, се разпадаха преди да съм ги запълнил. Реших, че ако си го направя аз, може да се получи грозно, но ще е здраво и ще си изпълни целта. Аз продължавам да пиша и считам за много важно да разбирам желанията на хората, които пишат. Всеки писател има много специално отношение към това, което пише и това да имат здрав и подобаващ корпус, в който да го съхраняват прави всичко много по-стабилно.

Какви материали използваш най-често и с кои от тях се работи по-лесно?

Най-често естествените материали са и най-лесните за работа. Колкото по-леко третирана е кожата, толкова по-лесно поема отпечатъците от инструментите, а конците от коприна и памук се извиват по-такъв благ начин, по-който никакво синтетично влакно не съм успявал да извия.

Някои материали, въпреки че са естествени, изискват някаква доза умение и знания, за да се работи с тях успешно, например златото. Много по-лесно е да се вземе фолио и да се направи отпечатък с него, отколкото да се работи с нещо толкова крехко като златен лист. Но да видиш накрая как книгата ти блести с истинско злато си струва всичкото време и умора.

Книгите ти приличат на онези древни магьоснически наръчници. Какво за теб е магията на четенето?

Ако магията в най-общ смисъл е преодоляване на граници, то тя със сигурност присъства и у четенето. Това чрез писменост да успееш да преодолееш границите на самозаблудите си, на интелекта си, на чувствата си и на способностите си като цяло, си е чудо в най-пълен смисъл.

Препоръчителни литературни „кройки“ за нашите читатели – кои са твоите любими книги?

От художествената литература мога силно да препоръчам представителите на диаболизма у нас, най-вече творбите на Владимир Полянов. За мен той е най-значимият български автор в личен план. Историческите романи на Емилиян Станев, “Антихрист” и “Легенда за Сибин, преславският княз” също са огромно вдъхновение. От чуждестранната литература на върха ми стои “The King in Yellow” на Робърт Чеймбърс.

От научната литература са ми много интересни фолклорните излседвания като „Български погребални обичаи“ на Христо Вакарелски, както и етнографията му; „И гробовете умират“ на Ива Любенова, чиято книга се занимава с изследването на българските надгробни камъни от миналото. Пълна е със страшно богат снимков материал; Многобройните издания, които се занимават изследването на книжовното ни наследство. Съжалявам само, че няма достатъчно изследвания конкретно върху средновековната балканска подвързия.

Ще отправя и силен призив към всеки, да се възползва от това, че е напълно свободен да се докосне до невероятните ни книжовни паметници и да посети Националната ни библиотека, Църковно-историческият архивен институт, Библиотеката на богословския факултет към СУ и всякакви други институции, в които се съхраняват. Там вече са майсторските неща. Аз има още много хляб да ям преди да ги стигна.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.