Лично мнение

Една от най-четените статии в интернет пространството и социалните мрежи в последните дни е тази на колегата журналист Калоян Константинов, озаглавена: „СУ е дупка, в която загубих 4 години от живота си“. 

Самата статия няма да преразказвам, всеки може да я прочете и сам. Искам да поясня само тезата на Калоян, която се върти около това колко безсмислено е да завършиш Софийския университет като цяло и колко безсмислено е обучението в един от неговите факултети: Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК).

В своя материал Калоян е описал собствената си участ на студентската скамейка по време на следването си в периода между 2012 и 2016 година (или нещо подобно). Дал е различни примери с преподаватели, обяснил е някои лекции и изпити как са се провели и накрая е заключил, че всичко това (като обучение, специалност, престой в учебно заведение) е абсолютно безсмислено.

Това, което е написал Калоян, е познато на всеки студент, който е пребивавал във ФЖМК и познава живота на факултета отвътре. Това, което е по-интересно тук, бе как бе приета неговата статия. 

Генерално потребителите и читателите се разделиха на две: хора, които подкрепят Калоян и това, което е написал, и хора, които категорично отхвърлят това, което Калоян е написал. В средата има и опитни плуралисти, които допускат едно, друго – не. 

Отношение по темата взеха както студенти – бивши и настоящи, така и много завършили журналисти и специалисти с доказан опит, дори и преподаватели от факултета или изобщо от СУ. 

Въпросът е именно какво отношение взеха потребителите. Не видях мнение или коментар, което да отразява комплексно ситуацията, да схваща текста като едно цяло, а не като десетки кукички, за които да може да закачи своето мнение. 

Получава се така, че всеки читател хваща от статията това, което не му харесва, и започва бурно да го оборва, но така всъщност оборва само една част, която вън от контекста губи своето значение. 

Дори преподавателите, които би трябвало да са ерудирани опитни специалисти, започнаха да се оправдават. Именно! Да се оправдават. Това не били правили, онова не било вярно, студентите колко били зле. 

Всъщност една статия, написана конкретно, но с общо заглавие, което разбуни духовете, не бе прочетена и анализирана като цялостен текст, а бе разчленена на редица парченца и всеки един потребител задъвка неговото си късче. 

Това обаче следва да покаже, че има много „дупки“ в нашето критическо мислене. Показа, че повечето потребители/хора не могат да разгледат текста изцяло в неговия контекст, не могат да го подложат на критическо мислене и да го осмислят като едно смислово единство. 

Иначе казано, ако някой хулиган на улицата замери един интелигентен и културен човек с боклук, интелигентният човек няма: първо, да хвърли боклука обратно по този хулиган, защото така ще падне на негово ниво и това го прави съвсем неинтелигентен и некултурен. Второ, няма да започне да анализира боклука и да казва на този хулиган къде е трябвало да го изхвърли, как да го предаде за разделно събиране и така нататък.

Един интелигентен и културен човек ще се замисли над този акт и ще си даде сметка за общата картина. Защо на улицата посред бял ден се разхожда хулиган, който замеря хората с боклуци, и какво може да се направи като цяло, за да няма в бъдеще подобни случаи. 

В никакъв случай висшето образование у нас не е дупка и загуба на време. Но трябва и много неща в него да се променят. Нека се влиза лесно. На запад на много места в престижни учебни заведения студентите влизат само с биография и молба. Но после не може да напуснат учебното заведение, без да са наистина подготвени. И малцина са тези, които наистина успяват. 

Така трябва да стане и у нас. Тогава няма да е проблем, че влизат много (или всички студенти), но малцина ще са тези, които излизат. Докато сега много преподаватели в първите курсове трябва да пускат тези студенти, които не се справят добре, напред, защото, ако ги скъсат, то в следващите курсове пада хорариумът на техните колеги, а и бюджетът намалява. И това вече е проблем. 

И така, Софийският университет в никакъв случай не може (и не бива) да бъде наричан „дупка“, но безспорно има какво да се подобри, за да върне той предишната си слава. А ние, потребители, студенти, професионалисти, преподаватели и всички останали, трябва да си напомним, че критическото мислене помага, а дребнавостта, малките спорове и ненужните акценти, откъснати от общото цяло, провалят нашето общество в голяма степен.