Успелите споделят

Днес ще ви срещнем с един човек, който можем да представим като софтуерен инжeнер, консултант, предприемач и учител, но истината е, че думата, която го описва най-добре е „вдъхновител“. Той е автор на седем книги в областта на компютърното програмиране, говорител е на стотици лекции, форуми, курсове, семинари и конференции. Светлин Наков направи първата съществена крачка към едно по-качествено образование в България, създавайки Софтуерния университет в София. По този начин Наков цели да задоволи нуждите на многото български и чужди компании у нас, нуждаещи се от знаещи и можещи ИТ специалисти. Повече за него, Софтуерния университет и защо преди 6 години отказва работа на Microsoft, по-надолу...

Как дойде идеята за Софтуерния университет? И какви са плановете за бъдещото му развитие?

Откакто стъпих за пръв път в университета в първи курс преди 15 години, разбрах, че това, на което ни обучават, не съответства на нуждите на реалния свят и на софтуерната индустрия. Тогава се бях записал, за да уча програмиране и технологии, а ме заставиха да уча куп математики и остарели предмети. Истинското ми образование придобих на работното си място. Още в тези години ми присветна, че трябва някой ден университетското образование за софтуерната индустрия да се прави с много практика и в съответствие с нуждите на работодателите.

ВИЖТЕ ОЩЕ: 18 бизнес идеи, с които да започнете собствен бизнес

Първите си преподавателски стъпки направих във ФМИ на Софийски университет. Записах се като асистент, помагах на колегите да учат програмиране. По-късно направихме с няколко съмишленици собствен курс в университета по практическа разработка на Java приложения, след който много колеги започнаха работа. Години по-късно с няколко приятели създадохме частна академия по разработка на софтуер и за 3 години обучихме около 400 души, които сега работят на старши позиции в софтуерната индустрия.

Важна крачка в развитието на идеята беше Софтуерната академия, която изградихме с Телерик. Там подредихме и организирахме учебния материал и създадохме солидна методология за масирано обучение на софтуерни инженери и започнахме да работим с хиляди учащи. Дадохме професия на хиляди млади хора, които успешно се реализират в индустрията.

Като естествена стъпка напред идеята еволюира до Софтуерен университет (СофтУни), който дава качествено образование за софтуерни инженери, професия и работа по специалността, както и диплома за висше образование. СофтУни реално замества традиционните университети и предоставя адекватно образование и професионална подготовка според пазарните нужди на софтуерната индустрия и позволява паралелно да се изкара и висше образование (бакалавърска степен). Освен добрата практическа подготовка на софтуерни инженери, СофтУни асистира на своите студенти да си намерят работа, като ги свързва с фирми работодатели.

Защо хората често правят сравнения между нивото на обучение в софтуерния университет и това на запад? Какви са най-отявлените му предимства? 

Образованието в ИТ сектора не е на ниво в целия свят. На запад обучението в ИТ специалностите не е много по-добро от Софийски университет. Изключение правят топ университетите, където приемат 1 от 20 кандидати. Те имат привилегията да работят с много умни студенти и от тях винаги стават добри специалисти. Средностатистическите западни университети са малко по-добри от българските, но също не съответстват на нуждите на фирмите. Празнината се запълва с активна работа между университети и фирми.

В СофтУни също правим ефективно работеща връзка между университета и работодателите: каним фирмите да организират собствени курсове и обучения и им даваме възможности да предоставят стипендии и да наемат за служители наши студенти.

Предимствата на Софтуерния университет за студентите са:

• Качествено образование, съответстващо на търсенето на софтуерни инженери и ИТ специалисти на пазара на труда. Учим това, което работодателите изискват в обявите за работа;
• Даваме професия на нашите студенти, в която има огромен недостиг на кадри на пазара на труда. Само в България не достигат 30 000 ИТ специалисти, а в Европейския съюз недостигът е около 1 милион души;
• Съдействаме на студентите да си намерят работа, свързваме ги с фирми, организираме им интервюта, имаме собствена борса за работа;
• Учене чрез правене. При нас практиката е на първо място. Даваме много домашни, практически проекти и практически изпити;
• Диплома за висше образование – даваме възможност освен усвояване на практически умения по програмиране и разработка на софтуер, да се изкара паралелно и висше образование чрез университет-партньор. Студентите учат 1-2 години в СофтУни, а след това още 1-2 години в друг университет, който им издава диплома за висше.

Напоследък все по-често говорим за появата на добри софтуерни специалисти и уеб дизайнери у нас. Смяташ ли, че България може да се превърне в Силициевата долина на Европа? И защо?

В България винаги е имало талант. Има умни хора, има талантливи софтуерни инженери и ИТ специалисти, има мозъци. За съжаление броят им не е достатъчен, за да покрие нуждите на софтуерните фирми. Смятам, че е необходимо повече хора да се насочват към тази професия, защото тя има бъдеще.

За да стане България Силициева долина, са необходими две неща: топ образование за технологичния сектор и предприемачески дух. И двете имат напредък. Ограничава ни недостигът на човешки ресурс: няма достатъчно кандидати, които искат да се занимават с програмиране и технологии, въпреки високите заплати в сектора и интересната работа. Смятам, че СофтУни е важна крачка напред в сферата на качественото образование за технологичния сектор. Проектът тепърва ще се разраства и ще обхване цялата страна на ученическо и студентско ниво.

През 2008 година технологичният гигант Microsoft те кани да работиш за тях в офиса им в Ирландия. Защо отказа?

Отказах на Майкрософт, защото моето призвание е да съм преподавател, да вдъхновявам хората, да им давам професия и работа, хляб в ръцете. В Дъблин щях да бъда ръководител на екип по разработка на софтуерен продукт. Освен това финансово един добър софтуерен инженер в България живее по-добре от един негов колега в чужбина. Там заплатите са по-високи, но и разходите са много големи и като теглиш чертата, в България имаш по-висок стандарт на живот.

Опиши България такава, каквато си я представяш след 10 години?

Мечтая България след 10 години да е център на иновации и технологии, с добро образование, висок стандарт на живот и по-усмихнати и доволни от живота хора. Смятам, че младото поколение е по-будно, по-дейно и съм оптимист. Ние, българите, трябва да се научим да учим, да си вдигаме непрестанно квалификацията и да търсим неспирно развитие, вместо да се оплакваме и да търсим виновници.

Какво би посъветвал младите българи, за да станат млади, успели българи?

Млади българи, бъдете будни, учете, образовайте се, развивайте се, инвестирайте в себе си – неспирно, непрестанно. Успешен се става с много труд.