Фолклор

Английското онлайн списание „Vinyl Factory” публикува статия за Мистерията на българските гласове, разказвайки историята на българския хор и неговия път към славата. В нея става дума за това как женският хор към Българското национално радио и телевизия „изплува  от Съветска България“,  за да стане това, което е днес – единствено по рода си явление, преодоляващо граници и епохи.

Създаден в началото на 50-те години на 20. век, хорът достига световна известност в средата на 80-те години. През 1986 г., 11 години след първото издание на албума „Мистерия на българските гласове“ в Швейцария, английската звукозаписна компания 4AD издава втората част, която става абсолютен бестселър. Самият Иво Уатс Ръсел, един от основателите на звукозаписната компания, заявява, че албумът е бил връхна точка не само в кариерата, а и в живота му, и че той ще остане във вечността.

Още по-интересно е защо авторът на статията Крис Мей свързва Мистерията на българските гласове с името на анимационната група Gorrillaz. Това се дължи на друга статия от края на февруари в същото списание. Китаристът на групата Noodle създаде микс от песни на „жени, които по свой собствен начин са истински пионери в писането, продуцирането и създаването на музика“, включвайки и нашите „гласове“ в него.

В историята на „Мистерията на българските гласове“ Мей преплита и имена като Филип Кутев, Марсел и Катрин Селие, Питър Мърфи и др. Основен „виновник“ за популяризирането на българския женски хор е Марсел Селие, продуцент и органист, подпомаган от съпругата си Катрин. В края на 50-те години на миналия век, въпреки Студената война и страха от западни шпиони, двойката все пак получава разрешение да посети България и идвайки тук, започват да записват традиционна българска музика, както в София, така и в провинцията. През 1975 г. официално излиза първа част на албума „Мистерия на българските гласове“, която има известен успех, но не и такъв, какъвто постига десетилетие по-късно.  

Как достига до ушите на Иво Уатс Ръсел и Питър Мърфи, създателите на 4AD, е друга история. По думите на Ръсел един ден Мърфи просто извадил отнякъде една касета и заявил, че в края на всяка вечер в студиото, където работили по първия соло запис на Мърфи, ще слушат тази касета. Мърфи бил получил касетата от негов приятел от Австралия, който бил танцьор. Касетата обаче не носела никаква друга информация със себе си – не се знаело кой е изпълнителят, нито каквото и да е друго, което би могло да подскаже нещо. Това заинтригувало Ръсел, който помолил Мърфи да се свърже с приятеля си и да научи нещо повече за касетата. От въпросния приятел се сдобили с някои детайли и започнали издирването. Така Ръсел се натъкнал на едно от копията на Селие в магазин за плочи. Това отвело Ръсел в Швейцария, където получил разрешение за издаване на албума.

И така продажбите на албума в САЩ и Великобритания достигнали невиждан брой за чуждоезиков албум. След година в чужбина се „биели“ за организиране на турнета на Мистерията на българските гласове.

А днес световноизвестни издания пишат за тях. И ще продължават. Защото макар и добре известни, за всички ни тези гласове все още остават забулени в мистерия – откъде тази сила да те накарат да настръхнеш, да накарат коленете ти да омекнат, а сърцето – да бие по-бързо?