Успелите споделят

Днес ще ви представим Свилен Делчев - човекът, който създаде един от първите успешни проекти за алтернативен туризъм в България - Homo Adventuricus.  

Твоята област на работа се следи с огромен интерес от деца и родители. Как ти хрумна да започнеш да организираш детски приключенски лагери и тиймбилдинг мероприятия?

Провокиран бях от програмите, които се правят от Организацията на евреите в България. Детските лагери, които започват от началото на 90-те. Програмите им за деца и младежи. Непрекъсната им креативност в мероприятията. За първи път бях поканен през 1999 година на такъв лагер и тогава приех това за призвание. Обвързах го с това, което съм правил цял живот – планини, пещери, археология...

Организираш Лагер - школи за млади природо-изследователи. Това включва изследване на подземния свят, скално катерене, ориентиране. Включил си и археологически лагер школи и експедиция по билото на Стара планина. Коя от програмите ти се радва на най-голям интерес сред децата?

Не бих казал, че има „любима” програма сред децата. Всеки един лагер, всяка програма, ако си я подготвил добре, ако подходиш професионално към изпълнението ѝ, оставя следа в децата. Оставя блясък в очите на децата. А щом това се случи, значи сме си свършили работата. Блясъкът в очите на децата е най-голямата ни награда.

Единият лагер е под надслов: „Младият Индиана Джоунс и българските ханове”. Кой води децата в разказа за живота и бита на прабългарите, за създаването на държавата, за могъществото на първите български столици? Имаш ли и такива специалисти в екипа си?  

Аз съм завършил археология. Освен това, на място има специалисти, които помагат в образователната част. Винаги съм твърдял, че най-добре се учи история и география, когато си на път. Ако не си видял Плиска, Преслав, Търново, няма как да усетиш духа на българските царе, на българските бит и традиция от тогава.

Имаш двама сина и една дъщеря – Антоанета, Данаил и Самуил. При условие, че работата ти изисква много време и енергия, лесно ли се отглеждат три деца?

Това е най-хубавото, което може да се случи на човек. Децата остават след теб. Разбира се, това е и голяма отговорност. Както казвам винаги: „няма лоши деца, има странни родители”. Аз се стремя да дам най-доброто от себе си в отглеждането на децата. Да израснат уважавани и уважаващи, да са честни, отговорни, смели.

Винаги когато имам възможност, ги водя със себе си, а когато ме няма изцяло разчитам на моята съпруга и моята майка.

И да, бих казал, голяма полза има от три деца, вместо едно или две – споделят помежду си, учат се един от друг... Играят си заедно, спорят, карат се дори... всичко това е част от Училището – Живот.

И трите ти деца ли са запалени, колкото теб по спелеологията или всеки от тях си има своите си интереси?

Каката определено не е. Другите двама е трудно да кажа, но определено ги влече екстремното. За мен е важно да им покажа всички страни на живота – и пещерите, и планините, и почивката на палатки, и ските и спорта. Да се опитам да им покажа, колкото се може повече неща от живота, повече кътчета от нашата страна, пък изборът да е техен.

Съпругата ти работи в областта на образованието, интересите ви са доста близки - и двамата работите с деца. Предполагам, че те подкрепя и ти помага с каквото и когато може?

Да, работи в частна детска градина. Знаеш ли, понякога си казваме – „Ние отглеждаме чуждите деца, пък нашите...?” Има и такъв момент, защото работата с деца е доста изтощаваща. Но не мисля, че сме загърбили нашите. Мисля, че това ни помага в комуникацията с преподавателите на нашите деца. Поставяме се от двете страни, като си мисля, че преподавателите го оценяват. Знаеш, реномето и достойнството на учителите е под всякакво ниво. Което е много тъжно. Но пък, поради естеството ни на работа в моето семейство е точно обратното. Точно обратното се стремим да възпитаме в нашите деца.

Знаеш ли, когато преподавателката на големия ми син ми каза: „Имаш страхотен син, много прилича на моя...” Сълзи от радост напълниха очите ми. Това ми дава надежда, че отглеждаме и възпитаваме по правилния начин, а съпругата ми винаги ме е подкрепяла и помагала, за което съм ѝ дълбоко благодарен.

Знам, че често заставаш зад смислени каузи. Последната, на която попаднах се състоеше в това, че канеше семейството с малките деца от трагедията в Хитрино да сподели живота си с твоето семейство, за колкото време е нужно. Някой отзова ли се? Успя ли да направиш връзка с тези хора?

Моето мнение за ситуацията в Хитрино доста се различаваше от това на приятели и познати. За мен, това е инцидент. Месечно по пътя измират повече хора, но нищо не се прави. Тук бяха СМС-и, дарения, милиони левове... Няма лошо, но какво се случва с тези пари? Стотинка по стотинка? Защо няма подробни отчети пред обществото за всякакви такива каузи? Защото обществото ги дава тези пари, а никой не се отчита. Както и да е - това си беше моята реакция. Никой не се отзова, което беше очаквано. За мен е по-важно отношението. Отношението на едни хора с други.

Не да се изсипват правителствени коли, да обясняват на хората, че замерват въздуха, пък един пожарникар или министър нямаше с маска дори, камо ли с противогаз. Мен лично много ме ядосват такива кампании, в които умират невинни, обикновени хора, а виновни са пак обикновени хора. Не искам и да си представям какво им е на машинистите, на техните семейства... край. А това, че загиват хора по пътищата, защото няма знаци, маркировки, светлоотразители, защото вместо да гледаш останалите участници в движението, гледаш дупките. И хора са виновни за това? Същото е и с ЖП пътищата. Както и да е, отвлякох се, но накратко, не, никой не се отзова. Все пак вярвам, че това е начинът да помогнеш. Сега и в момента, когато ситуацията е най-критична и с каквото е най-необходимо.

И последен въпрос, свързан с работата ти. Когато човек се докосва до миналото, бъдещето изглежда ли по-ясно?

Определено има връзка. Знаеш ли, археологическите школи ги създадох с една единствена цел – ограничаване на иманярството. Това е болестно състояние в българите. И си казах, възрастен човек не можеш да промениш, но на децата можеш да покажеш, колко е ценно и важно изучаването и проучването на историческото ни наследство. Ако съм успял да вдъхновя и едно дете, значи съм си изпълнил мисията. Защото институциите, археолозите, музеите постоянно реват – иманярски набези, ограбват паметниците и т.н. А какво правят за ограничаването? В едно училище да са отишли да разкажат за тези паметници, за работата си? Един клас да са поканили на разкопки? Една информационна кампания да са направили?

И така, аз поведох моята „малка война” с разрушаването на културното наследство и мисля, че това е начинът.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.