Успелите споделят

Свилен Генов е от онези личности, които не можеш да подминеш ей така. Той е една от младите ни надежди в света на изкуството в България. Завършил Живопис във Факултета по изобразителни изкуства във Велико Търново, Свилен продължава да учи в „Accademia ligustica di belle arti di Genova", Италия. Наред с традиционните техники на рисуване, които развива през годините, в момента той се занимава със създаването на изкуство от рециклирането на най-различни видове цветна хартия. Това, към което се стреми, е след себе си да остави едно екологично, и същевременно с това, съвременно изкуство. 

Споделяш, че искаш всеки един човек, който гледа картините ти, да открие частица от себе си в тях. Заради тази идея ли започна да рисуваш?

Всеки, но не всички! На първо място рисувам заради самия себе си, защото това е нещото, което ме кара да се чувствам в свои води. Истината е, че се занимавам с изобразително изкуство от съвсем малък. Не знам дали това може да се нарече страст, призвание или талант, но продължавам да го правя и продължава да ми харесва.

Има едно поверие, че картината чака своя откривател и тайно или подсъзнателно е рисувана и посветена на него. Ще се радвам чрез изкуството си, да стигна до тези, които наистина биха го почувствали.

Не е тайна, че художниците виждат по малко по-различен начин заобикалящия ги свят. В този ред на мисли, смятам че хартията може да се променя и да придобива различни състояния. Тя абсорбира емоционалната наситеност на артиста. Харесва ми това, че е гъвкав материал, който лесно се обработва и може да придобие всякакви разнообразни форми и релефи.

Завършил съм живопис и най-близкият начин да изразя себе си е чрез силата на цвета. Именно затова залагам на тоналното и пластично изграждане на хартията. Обичам да правя комбинации от сложни тонове и да използвам тяхното богатство в различни гами. Тази игра на цветове действа психологически на зрителя и докосва неговата душевност. Това е и целта ми.

Със своите картини подарявам частица от моя заряд, частица от моето вдъхновение, частица от моите мисли и емоции, които понякога са тъжни, а друг път – изпълнени с радост. Не бих искал да бъда харесан с творчеството си от всеки, мисля, че не е и препоръчително, тъй като в този случай думата  „изкуство" губи своя смисъл. Точно този простичък извод превръща обикновената хартия в произведение на изкуството. За мен то е една химера, една илюзия и в същото време – реалност и истина. Едно пътешествие сред въображението и емоционалния мироглед на художника.

Труден ли е пътят от България до световната художествена сцена?

На този въпрос не мога да отговоря. Когато стигна до световната художествена сцена, ще се радвам да ми предоставите отново възможността за интервю, за да Ви споделя най-точно отговора на този въпрос. Може би досега единственият ми досег с нещо подобно, е на международен конкурс в Италия, град Помпей, където от над 5000 души бях избран в жанр „живопис", по случай канонизацията на папа Йоан Павел II като светец. Но смятам, че пътят, за която и да е сцена, независимо от това дали е художествена, или е от друго естество, е труден, ако си решил сериозно и пламенно да следваш мечтите си.

Създаваш произведения на изкуството, в които използваш рециклирането на хартия. Смяташ ли, че бъдещето на този вид изкуство е в рециклирането?

Винаги съм казвал, че изкуство може да се прави от абсолютно всичко, стига художникът да има богато въображение, идеи и да успее да открие правилния начин за осъществяването им.

Определено смятам, че ползата от рециклирането на хартия е огромна и носи само и единствено позитивен ефект. Да, това е бъдещето, независимо дали неговото предназначение се отнася за създаване на изкуство, или за промишления сектор. Индустриалното производство на хартия има пагубни последици върху околната среда. Първо, чрез изсичането на дървета за получаването на хартия, и второ, чрез изхвърлените хартиени отпадъци, които замърсяват околната среда. Рециклирането на хартията снижава значително това вредно влияние. Преработването на използвана хартия намалява отсичането на дървета. Уважавайки природата и екологията, ще се радваме на по-чист въздух и по-приятно съществуване.

Можеш ли да споделиш своята тайна за успех?

Успехът за мен е едно размито понятие. Хората се чувстват успели по различен начин. Мисля, че за да успее наистина човек, трябва да прави всичко с желание и любов. Да е много борбен и упорит и да не свежда глава пред трудностите, дори напротив – да се амбицира и да продължава напред към целта си. В един момент нещата започват да се нареждат по местата си и човек може да пожъне плодовете на своя труд. Най-голямата тайна на успеха е да имаш известна доза късмет, който да се появи в подходящия момент. Истината е, че най-хубавите неща са ми се случвали тогава, когато съм ги очаквал най-малко.

Сподели с нас визията си за една успешна България.

За да стане България наистина успешна, трябва да се повярва в младите хора и да им се даде шанс, както и поле за изява, защото те са нашето бъдеще. Няма нищо по-лошо от млад човек с пречупени криле. За жалост, постоянно срещам такива хора. Надявам се по-активно да се наблегне над темата, свързана с рециклирането на отпадъци. Нека почерпим пример от редица европейски държави, за да може по-бързо и трайно да навлезе тази практика у нас. Вярвам, че изкуството ще промени не само съзнанието ни в тази насока, а и ще ни сплоти, за да се борим по-активно за каузи като „Опазването на околната среда". Нека пазим Планетата ни, само една ни е.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.