Успелите споделят

Силвия Рашкова е атлет от Бургас с множество национални рекорди, в различни дисциплини във вода. Сертифициран инструктор по freediving (свободно гмуркане) в Seanomad Freediving school, единственото училище по свободно гмуркане в България. Работи и в семейния бизнес на родителите си, които произвеждат и продават на външния пазар специални подводни метал детектори.  

Занимава се и с изкуство. Рисува картини с пирограф и четка. Тренира бойни изкуства за здрав дух, сила и тяло. Силвия е любител на латино танците и танцува салса, регетон, бачата и други на почти професионално ниво. Чете много, говори перфектен английски и се интересува изключително много от наука. Подкрепя редица каузи за опазване на природата, световните води, чистотата, както и срещу насилието над жени.

През ноември на Деня на жената предприемач 2023 на специално събитие е удостоена с приз за „Предприемчивост: Успехът в различните роли“, за жена, която преследва мечтите си, постига целите си и вдъхновява останалите. Повече за всичко, с което се занимава, ще разберем в следното интервю с нея.

Какво представлява свободното гмуркане и с какво се различава от водолазното гмуркане? 

Свободното гмуркане или т.нар. фридайвинг е най-естествената форма на разглеждане на подводния свят. За разлика от водолазното гмуркане, при което използваме апарати за дишане под вода, при свободното гмуркане правим всичко на един дъх - поемаме хубаво въздух, потапяме в необятното синьо и ставаме част от един съвсем различен свят. Хората го практикуват за прехрана откакто съществуват и абсолютно всеки може да се научи – нещо повече – ние дори имаме закърнели бозайнически рефлекси от живота във водна среда, които можем лесно да пробудим и развием.

През ноември в Кипър постави цели 3 национални рекорда. За какво бяха?

Поставих 4 национални рекорда в 3 различни дисциплини в дълбочинното свободно гмуркане. Или по друг начин казано - при четвъртия ми рекорд подобрих този от първия ден. Всички рекорди са за постигане на определена дълбочина само на 1 дъх, но по различен начин - чрез плуване с плавници, чрез дърпане само по въже и други. По време на състезанието постигнах максимална дълбочина от 50 метра и смело мога да кажа, че съм единствената българка, която на 1 дъх е стигала до там - официално на състезание със сигурност, а и извън състезание - все още не знам да има друга. За да си го представят читателите могат да погледнат от 18-тия етаж на жилищна сграда - поемам си въздух, плувам до долу и се връщам обратно. Чак след това дишам отново.

Имаш ли и други рекорди?

Да, преди пандемията амбицията ми беше за басейнови състезания и се стремях да се развивам там. През 2020 поставих национален рекорд в една от басейновите дисциплини, като направих 112м с плавници на 1 дъх (това са над 2 дължини на Олимпийски басейн или 4,5 дължини под вода на обикновен 25-метров басейн). Тренировъчният ми план беше направен така, че да постигна много повече няколко месеца по-късно, но както казват - животът е това, което се случва докато си правим други планове. Така че покрай пандемията се фокусирах основно върху преподаването, състезанията останаха на заден план и към момента нямам план за връщане към басейнови състезания.

Имаш 77 обучени студенти. Освен основните техники и методи в този спорт на какво друго целиш да ги научиш?

Тази бройка не е съвсем вярна (усмихва се). Имам може би над 3 пъти повече.

Интересното в това да бъдеш инструктор по свободно гмуркане е, че ти няма как да си просто инструктор или треньор. В нашите занимания има толкова много психология, че често се налага да поемаме различни роли. Ние идентифицираме менталните блокажи на хората, понякога минаваме и през техните страхове, налага се да бъдем подкрепа, мотивация, да даваме съвети, да насочваме към други специалисти. Но най-важното за мен е да науча хората да вярват в себе си и да им покажа, че си заслужава да следват мечтите си - независимо кой какво им казва.

За какво се мисли при едно свободно гмуркане?

При едно свободно гмуркане имаш 2 варианта - или не мислиш, или мислиш за нещата, които трябва да правиш под водата. Когато човек е неопитен и наученото все още не е изцяло запомнено - се случва втория вариант. Мисли за всички неща, които са му казани да прави или да не прави при гмуркане. С времето тези неща се превръщат в условни рефлекси и ние започваме да не мислим за тях, а просто да ги правим - точно както никой от нас не мисли за мигането, дишането, ходенето, яденето. Когато станат част от нас, ние просто се наслаждаваме да подводния свят и това е едно от най-ценните неща в гмуркането - мозъкът ни си почива от мисленето и от огромното количество информация, с което го затрупваме всеки ден.

Какво е за теб водата?

Любов. Бягство. Медитация. Красота. Съвършенство.

Обожавам усещането за “разтваряне” във водата, за сливане с нея. Може би защото водата е първата ни среда за живот (всички ние произлизаме от утробите на майките си), когато човек попадне отново във водата, това действа успокояващо и пречистващо на подсъзнателно ниво - едно връщане към първоизточника.

Кои са най-интересните неща, които си виждала в подводния свят?

Хора, които откриват себе си. Да, подводния свят е различен, нов, разнообразен, и наистина на някои места в света е цветен и пълен с живот като екзотичен аквариум, но няма по-интересно и удовлетворяващо за мен от това да наблюдавам изумлението и щастието на хората, които откриват, че могат да се потопят в една нетипична за тях среда и да плуват редом с всички морски обитатели, да превъзмогнат себе си и ограниченията, които налага мозъкът им.

Как се седи на фотьойл и се играе шах на 40 м подводна дълбочина?

Ами обикновено не се прави (смее се). Няма и особена причина. Освен това имаш толкова много други неща, с които да се занимаваш под вода. Обикновено когато пренасяме част от живота си на сушата във водата, не го правим, защото е много интересно, а по-скоро защото искаме да се предизвикаме, искаме да видим дали е възможно, как можем да го постигнем… Ние, хората, винаги търсим нови предизвикателства. И точно в това се крие нашият прогрес в науката и като общество.

Какво различава танцът под вода и на повърхността?

За да танцуваш под вода трябва да носиш музиката в себе си и да позволиш тялото ти да пресъздаде тази музика. Всяко изкуство е начин да се изразим по начин, по който не можем с думи. Или - да изтанцуваме душата си. Когато го правим под вода, имаме различни ограничения свързани с времето, което можем да стоим, платовете, които стават тежки и ни пречат, солта, която дразни очите ни, но пък имаме на своя страна безтегловността, която може да накара всяко обикновено движение да изглежда като танц под водата.

Какво откриваш в бойните изкуства?

Много хора възприемат бойните изкуства като нещо агресивно, фокусирайки се върху думичката “бой”. Аз се фокусирам върху “изкуство” и затова за мен са много красиви и са прекрасен начин да опознаеш себе си в различни ситуации. Те са игра между двама, която тренира дисциплина, издържливост, търпение и постоянство. Все качества, които намирам за важни, с каквото и да се занимава човек. Но всяка игра може да се играе честно и нечестно, а това зависи от играещия. Можем да научим много за някой, когато го гледаме как играе играта.

Занимаваш се и с пирография. Как се запали по нея? Продаваш ли произведенията си?

От дете обичам да рисувам и творя, но по пирографията се запалих напълно случайно преди 4 години. Странно звучи, но тъй като постоянно чупех всякакви чаши у нас, реших, че единствения начин да имам 2 здрави чаши за вино е да си направя поставка за стената. Имах една дървена дъска във формата на сърце, сложих закачалки и лампички, но ми изглеждаше празна и така си купих пирограф, за да я украся още. Беше любов от пръв поглед и повече не се разделих с него. Спокойствието и уединението, което ми дава работата с дърво, миризмата на изгоряло, която ми напомня на камина, красотата, която успявам да пресъздам - всичко това вече е част от мен. Понякога продавам изкуството, което създава, но тъй като изисква доста часове работа, рядко ми остава време за нови творби. Това е причината винаги да държа да са нещо, което ще направя с цялото си желание и да мога да предам тази положителна енергия и любов към хората, при които ще отиде.

Как успяваш да съвместяваш всички тези различни дейности в толкова различни сфери?

Бих казала, че е доста трудно и със сигурност не се поместват само в 8 часа от деня. Като човек с много интереси и много желание да върши различни неща, щях да се радвам ако денонощието имаше 48 часа… поне. Но уви. Естествено, гмуркането и по-точно преподаването, заема по-голяма част от времето ми. За бойните изкуства отделям основно време през зимните месеци, когато имам малко повече престой в София, с пирографията се занимавам вечер докато си почивам, а всичко останало се опитвам да наместя помежду. Понякога не успявам и някои дейности остават на заден план, но за целта се старая да преценявам кое кога ми е приоритет и на кое да наблегна. Това, на което все още се уча е да си почивам понякога, да не работя постоянно и да казвам “не” на ангажименти, за да се възстановявам.

Кои каузи подкрепяш?

Когато имам възможност се включвам в каузи, които почувствам близки и в които повярвам. Участвала съм в кампании за помощ на пенсионери и за домове за деца, но нещо, над което напоследък разсъждавам доста, е проблемът с дезинформацията в обществото. Смятам, че в България имаме огромна нужда от по-чиста медийна среда и по-добра медийна грамотност на хората, тъй като от правилното пресяване на достоверната информация до голяма степен зависят адекватните решения на хората спрямо животите им, управлението ни и съответно развитието на цялото ни общество - дали ще се движи към прогрес или този прогрес само ще го гледаме отстрани като мираж.

Как се справяш с финансовата част на спорта? Държавата подкрепя ли те?

Както всички знаем, в непопулярния спорт в България, финансова подкрепа няма. Със сигурност мога да кажа, че всички, които се занимаваме със свободно гмуркане тук, го правим на собствени усилия - или се самофинансираме или е с помощта на приятели и познати. Малко е тъжно, защото в един момент се уморяваш от тази непрестанна борба. Това е като стар запис, който сме чували многократно от различни спортисти - няма спонсори, няма бази за тренировки - при нас е същото. От определена дълбочина нататък нашето море не е подходящо за развитие и се налага да търсим други дестинации, което още увеличава разходите. По тази причина и реших да стартирам crowdfunding кампания, чрез която всеки, който пожелае, може да ме подкрепи за моята подготовка за следващите състезания, тъй като имам желание да продължа да се развивам, да продължавам да вдъхновявам и уча другите и да правя така, че да се чува все повече за нашата държава.

Каква е твоята формула за успех?

Формулата ми за успех винаги е била да правим правилните неща, по правилния начин, на малки стъпки и да не се самозабравяме. Колкото по-постоянни сме в действията си, толкова по-лесно идват успехите.