Тайните кътчета

Само за четири месеца успяхме да покажем Тайните кътчета на Варна. След като направихме една разходка из алтернативните места в сърцето на Морската столица, следващата част от тази поредица ще бъде насочена към един град с древна история, усмихнати и приветливи хора. Градът на липите, поетите и правите улици - Стара Загора. Второто тайно кътче, което ще открием за вас в преблестящия град на траянците (от старото име на града Августа Траяна), e една прекрасна стара градска къща, известна на хората като „Къщата на архитекта". Говорим с Боряна Каниду - един от хората, които поддържат и развиват това прекрасно място. 

Боряна: Личният дом на архитект Христо Димов от 1923 г. е сграда в центъра на град Стара Загора, ул. "Сава Силов" 37, един от малкото останали архитектурни паметници на града, отличаващ се със стил Сецесион. От 2012 г. къщата се стопанисва от Сдружение за съвременно изкуство и култура, където организацията провежда арт дейности и културни събития за деца, младежи и почитатели на съвременното изкуство. След смъртта на архитект Димов (през 1983 г.), къщата не е обитавана приблизително 30 години. Наехме я през 2012 г. в окаян вид, наводнена и с занемарени общи и дворни пространства.

За нас е важно да се разпространява биографията на Архитекта, тъй като, наемайки къщата му, за него нямаше никаква информация - единствено именувана улица в града. През времето, в което обитаваме къщата, една от каузите ни стана разпространението на информацията за тази важна за града ни личност.

В тази посока организирахме редица събития - през 2014 година седмият ежегоден фестивал, който провеждахме всяка есен, бе на тема „Архитектура на Паметта”. Чрез него представихме изложба в Регионалния исторически музей на група реставратори, които демонстрираха архитектурно заснемане на важни за страната паметници на културата, един от който бе домът на арх. Димов.

След наша молба и съдействие от страна на собственичката на къщата предоставихме на Държавен архив Стара Загора намерената вътре кореспонденция и интересни документи. Те удостоверяват личността и рода на арх. Димов. Държавен архив Стара Загора предостави интересна мултимедийна презентация на базата на анализирания личен архив за Архитекта. Чрез всичко това успяхме да организираме редица срещи, разказващи историята на архитекта, разговори между негови ученици и всичко това представено пред старозагорската общественост.

Идеята за активиране на арт пространство е с предистория. Преди Къщата на Архитекта, четирима съмишленици, които се занимаваме с танцово изкуство (част от нас и с психология), през 2010 година отворихме първото си споделено пространство - Креативен форум „Бръшляновата къща”. Това беше друга интересна изоставена част от къща отново в идеалния център.

Явно афинитетът ни е да откриваме занемарени сгради и да ги преобразяваме в яки идейни арт пространства. Година по-късно екипът на Креативен форум „ Бръшляновата къща” се обедини със Сдружение „Различният поглед”. Преминахме през метаморфоза – „Различният поглед” в „Бръшляновата къща”... започнахме заедно да действаме в посоки, които бяха идейни стратегии на различните обединени вече хора – арт работилници, ателиета, кино, изложби, работа с доброволци, организиране на Ежегодния младежки фестивал на изкуствата, който имаше вече 2-годишна история преди обединението ни.

Със започване на работата ни по проект „Европейска доброволческа служба” се оказа, че „Бръшляновата къща” е тясна за нас и така в един дъждовен следобед, след съботната детска кино прожекция в „Различният Комсомол” (която кино зала също управлявахме в рамките на 2 години), открих новия ни обект – Къщата на Арх. Христо Димов.

Къщата бе в окаяно състояние, занемарена, използвана единствено от бездомници. Тридесет години не бе обгрижвана от никого. С много приятели съмишленици и доброволен труд от нас като екип, успяхме да я пресъ-ТВОРИМ в сегашното уютно и красиво социално средище за изкуство. Преминахме през много трудности, бури между различните характери, но и креативни идеи от това, че сме различни, приемащи смело да работим по иновативни идеи на гостуващи свободни артисти и арт проекти.

Както казват - трябва да се премине през хаоса, за да се намери балансът! Все полезни неща, които ни научиха на устойчивост, да запазим идеята, която кристализираше в движение! Никой от нас нямаше конкретен план. Всеки предлагаше да действаме, вкарвахме енергия, не щадяхме труда и емоциите си и провеждахме всякакви събития, свързани с изкуство в различни пространства в града ни.

Представяхме кино в гората, концерти на открито, фестивални дейности на различни външни пространства, които за времето не бяха оценени от старозагорската общественост. Например занемарените разкопки, преди да се реновират като Античен форум, Станционната градина, Парк „Бедечка”, Лятното кино, бившето кино „Комсомол” – все недолюбвани и неподдържани за времето си места, които в момента са култови за обществени инициативи в града ни.

Така че, без да искаме, сме разбулили обществени нагласи за централни места в града. Т.е., ако вдъхнеш в едно забравено място любов чрез магията на изкуството, стават чудеса! Като пиша това, се сещам каква беше мисълта, с която открихме „Бръшляновата къща”. Цитирахме Алберт Айнщайн като слогън в рекламата ни, а именно: „Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като знаеш, че всяко нещо е чудо”.

Тази мисъл ни хареса, но сега - след шест години опит в това да сътворяваме заедно, вече го знаем. Ние сами сътворяваме живота си чрез избора на ъгъл, от който да проектираме.

Сега след 6 години лутане, търсене чрез потока на творческия процес, срещи, раздели, опит... оцеляхме тези, които се събрахме в началото покрай идеята Креативен форум „ Бръшляновата къща”. Само че в Къщата на АРХИТЕКТА. След екстровертния ни период да създаваме големи обществени събития, да сме насочени навън, ритъмът ни върна към това да се съберем и насочим енергията навътре, към дейности в Къщата!

Стратегията ни за тази година бе да планираме събития в и около Къщата на АРХИТЕКТА, за да могат посетителите да споделят пространства в нея; да разпространяваме историята за това уникално място – паметник на културата, скътано в „тихата уличка” в идеалния център на Стара Загора и създадено преди 95 години, от току-що завършилия в Чехия млад арх. Христо Димов. Той е автор на множество красиви, но изоставени обекти в града ни. 

Новата ни посока е да сме анонимни  - „сдружение без име”, за да насочим акцента към творците – създателите на цялостния процес на изкуството. Предоставяйки платформа за изява и организиране на редица събития за малки и големи, съумяваме да провокираме срещи между хора с близки ценности и подобни каузи, за да се развиват и продължават нататък.

Както споменах, организирали сме всякакви събития, свързани с кино (две години поддържахме и програмирахме независимия кино салон, който прекръстихме на „Различният Комсомол”), представяйки селекции от различни независими световни кино фестивали. Експериментирали сме с кино на открито – в гората, с мащабен надуваем екран, в паркови пространства. Представяли сме различни видове изложби, в различни алтернативни пространства, в комбинация с иновативни пърформънси.

Осемгодишната история на Ежегодния младежки фестивал на изкуствата, който 2015 г. финализирахме, беше платформа за цялата палитра от приложни ателиета, занаятчийски работилници, спортни демонстрации, еко презентации, външни музикални сцени, театрални и танцови постановки, цирково и улично изкуство, графити. Работили сме по редица проекти, свързани с доброволчество, информационни и консултантски услуги, тренинги и обучения, насочени към младежката аудитория.

Изброявайки всички дейности, не мога да повярвам, че сме правили всичко това, имайки предвид малкия ни екипа, който се променя непрестанно заради водещата роля на доброволческия труд.

Но както споменах, сега сме на друг етап – тази година започнахме с цялостно реновиране на фасадата на къщата, трансформиране на пространствата и множество ремонтни дейности. Успяхме да претворим пространствата за три месеца с личен труд. Всички тези усилия бяха планирани, за да посрещнем публиката с нова визия. И успяхме! От началото на годината организирахме музикалните вечери, посветени на Международния ден на джаза. Това е тригодишна традиция на проекта ни „Джаз на ДВОРА” , на която каним гостуващи джаз изпълнители от страната. По повод Международния ден на балета представихме изложбата „Парченца балет”, с автор  Калина Борисова, позиционирана на обновеното галерийно първо ниво в къщата.

За Световния ден на детето изпълнихме за първа година идейния си проект „ Детство в КВАРТАЛА”. Това стана с помощта на циркова постановка на Парк Пингвини, работилници и ателиета, разположени в къщата. Създадохме новото си социално предприемачество – галерийно пространство за авторски принтове и рисуване върху текстил и аксесоари „Скафандъра”, във външната фасадна част на Къщата. Обособихме на подземно ниво кино клуб „Кино без граници”, в който се правят регулярни прожекции. Към него е обособена изложбена част, в която представяме изложби на различни автори. Къщата ни беше част от Нощта на четенето и Международния ден на Литературата, наситени с интересни събития.

Последното ни предложение към посетителите на Къщата на АРХИТЕКТА е предоставяне на „споделени” коуъркинг пространства. Те стават все по-популярният тип алтернативна работна среда за съсподеляне на идеи между креативни хора, както и за личностно работно пространство на представители на свободни професии и често пътуващи в различни точки на света.

Този тип пространства са прокарани от така наречените дигитални номади или интернет предприемачи, търсещи алтернативна работна среда извън кафенетата, изолацията вкъщи или самостоятелния офис. Къщата е подходяща за това, имайки предвид разположението й в центъра на града. Тя е с достъп до всички институции и възможности за адаптивна комуникация, а в същото време на супер тихо място, предлагащо уют за посетителите си.

Една разходка из мястото би звучала така...

"Намираме се на „тихата уличка”. Така са й казвали на тази скътана уличка в идеалния център на града... На тази улица е разположен цял архитектурен комплекс  – бившата клиника на фамилия Ханчеви, Домът на семейството на Веселин Ханчев, красивата сграда на храм „Св. Николай”, комплекс „Уникато”,  срещу който е кехлибарено-керемидената Къща на АРХИТЕКТА. Преди да влезете в двора на Къщата, с излаз към уличката  е „СкафандърЪТ”

Арт галерията ни за авторски принтове и рисуван текстил е бившата архитектска кантора на арх. Димов. Малко по-надолу по улицата е главният вход на къщата, с орнаментна портална врата от ковано желязо в стила „Романс”, в който е творил архитектът. Влизате в двора на къщата, със стария дрян, наполовина застлан от старинни дворни плочи, а на другата част, следвайки стила, направихме каменна външна сцена сред райграса и чемшира. Външната сцена ползваме за музика, четене, камерни спектакли. Къщата има много входове, влизаш от едно място – излизаш от различно...

И от двора, и от къщата може да влезеш в подземното, хладно през летните горещини и топло през зимата, пространство, което използваме за клубни дейноси – кино, изложби, мултимедийни проекти. Първото ниво от къщата разполага с три помещения. Две от тях са преходни - оформени и предназначени за галерийно пространство. Третото е работното ни пространство. По уникално извито стълбище, с дървен фигурален вид парапет, се стига до второто ниво от къщата. Вдясно е читалнята ни, с излаз към най-романтичното място - огромната веранда, обхождаща половината къща, с уникална гледка и простор. Вляво са две просторни помещения с големи портални врати помежду им.

Тези пространства са мултифункционални и с малки трансформации се използват за различни инициативи. Нагоре, по витото стълбище, се стига до тайника ни – таванът! Както казват, във всяка стара къща трябва да има едно място, което да е като склад за декори, материали, вехтории, които преобразуваме и те стават неузнаваеми... Дано представата, която ви рисувам с думи, отговори по начина, по който гостите ни ще я усетят при посещение.

Реакциите на посетителите са различни! Някои ахват от пространствата и дизайна. Голяма част смятат, че всичко, което е декор в къщата, е от миналото и е било на мястото си, а всъщност декорът е наше дело, като целта беше да се приближим максимално до автентичния дух. 

Друга част от посетителите са страхуват, когато стъпват по скърцащото стълбище, мислейки си, че сградата е близо 100-годишна. Но това са хората, които за пръв път влизат в антични пространства. След време свикват. Като цяло събитията, които са довели всички посетители, са интересната част, която провокира публиката ни. Хората, които са посещавали подобни социални места, припознават и нашия арт център и му се радват. За голяма част от старозагорската общественост обаче подобно място създава неувереност, тъй като не са привикнали към такъв тип пространства. Въпреки това нашата мисия е точно там - да представим съвременно изкуство в среда, която е отвъд времето ни, но с история, която трябва да се препредава. 

Мечтата ни е да се реставрираме Къщата на Архитекта с цел запазването й като паметник на културата. Желанието ни е да остане Арт център за иновативни идеи в място с история. Място, където се срещат времената и се приемат, въпреки различията им.

Къщата на Архитекта можете да откриете на: 

На място: Къщата на Архитекта, гр. Стара Загора, ул. Сава Силов 37

Fb страница: Къщата на Архитекта

Fb страница на галерията ни: The Scaphander

www: razlichniatpogled.org

тел: 0887450340

Снимки: Невена Цветкова

Очаквайте още от тайните кътчета на Стара Загора скоро, а ето и първото място, което открихме за Вас - прекрасната Галерия 8