Успелите споделят

Д-р Петър Чипев завършва Медицински университет - София през 2012 г., след което започва своята специализация в областта на пневмологията и фтизиатрията в Клиниката по белодробни болести на ВМА - София, под ръководството на професор Коста Костов. През 2015 г., д-р Чипев успешно преминава изпита за сертификат по медицина на съня, организиран от "European Sleep Research Society" в Барселона, което му носи престижната титла „специалист по медицина на съня, европейски сомнолог“. През 2019 г., той затвърждава своята експертиза, като полага успешно най-престижния изпит по пулмология в Европа - "HERMES", организиран от "European Respiratory Society". Д-р Чипев е член на Управителния съвет на "Българското дружество по сомнология "и Фондация “InSpiro”, допринасяйки за развитието на медицината за съня в страната ни. Тази година д-р Чипев е номиниран в категория "Медицина" в класацията "Дарик" - "40 до 40", сезон 11. Прочетете съветите на д-р Чипев за качествен и здравословен сън в следващите редове на нашето интервю. 

Д-р Чипев, какво е сънна апнея? На кои симптоми трябва да се обърне внимание и кога човек трябва да се консултира със специалист?

Опитвам се да дам отговор на този въпрос много пъти на ден всеки ден, на всеки пациент със сънна апнея, който преглеждам. Колкото повече отговарям на него обаче, толкова по-несигурен съм в това какъв е правилният отговор. Сънната апнея е сложна болест, която напълно разрушава съня. Може би е по-добре да Ви споделя някои неща, които вероятно не знаете за нея. Тя е доминантен проблем, тоест когато диагностицираме сънна апнея - всички други проблеми със съня, свързани с инсомнии, парасомнии, моторни нарушения и т.н. ги приемаме за вторични, тоест те са следствие на нея. Сънната апнея също така не е една болест - тя може да бъде централна и обструктивна, и това до голяма степен обуславя поведението ни при пациента. Обичайно, когато казваме „сънна апнея“ разбираме „обструктивна сънна апнея“, но всъщност е възможно при пациента да се касае и за другия вид. Друг определящ фактор е тежестта - тя може да бъде лека, тоест да не оказва голямо влияние върху съня на болния, може да бъде и тежка - напълно да го разрушава. По този критерий можем да провеждаме лечение с апарат за апнея или да не провеждаме.

Много неща мога да кажа за тази болест, но не мога да отговоря на въпроса „Какво е?“ изчерпателно с едно изречение. За симптоми на болести е опасно да говорим, тъй като много хора разчитат изключително на информацията, която получават онлайн за това какво е състоянието им. Всеки запознат с проблема човек свързва хъркането и спирането на дишането по време на сън със сънната апнея, но истината е, че повечето хора, които хъркат - само хъркат, а паузи в дишането по време на сън правят и здравите хора. Тези симптоми са важни, но аз бих препоръчал на Вашите читатели да обърнат повече внимание на това дали стават до тоалетна по малка нужда нощно време и дали се будят сутрин отпочинали или изморени. Тези симптоми имат по-пряка връзка с качеството на съня, което е засегнато при сънна апнея. Всеки случай на комбинация от хъркане и спиране на дишането по време на сън с умора, сънливост и нощно уриниране е наложително да се консултира с лекар.

При мъжете или при жените се наблюдават повече случаи на сънна апнея? Кои са рисковите фактори за появата ѝ? Наблюдава ли се при деца?

До периода на менопаузата жените боледуват два пъти по-рядко от сънна апнея. След менопаузата заболеваемостта се изравнява. Друг важен хормонален фактор са щитовидните хормони. Жените с намалена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) имат по-висока честота на заболеваемост от сънна апнея.

Два са основните рискови фактори за поява и влошаване на обструктивната сънна апнея - това са възрастта и теглото. С напредване на възрастта и с наддаването на тегло - болестта се влошава. Въпреки този факт от сънна апнея страдат и деца. При тях в болшинството от случаите проблемът е анатомичен, тоест свързан с уголемени сливици, малка долна челюст, спад на мекото небце и други. Нарушенията на дишането по време на сън при деца са чести и при различни вродени синдроми като Down (Синдром на Даун), Prader-Willi (Синдром на Прадер-Вили) и някои други по-редки такива. Лечението в тази възраст най-често е оперативно, а не с апарат за апнея.

Кога сънят е пълноценен и как да го направим такъв, въпреки забързания ни начин на живот?

Сънят е пълноценен, когато е триединен, тоест когато съответства на определени норми за продължителност, ритмичност и качество. Нормалната продължителност варира - както възрастово, така и индивидуално. За повечето хора на възраст между 18 и 65 години тази продължителност е между 7 и 9 часа.

Индивидуални предпочитания също може да има в допълнение, но на базата на това какво количество сън ни е достатъчно, ние трябва да определим и фиксираме за себе си график за сън и бодърстване, който да спазваме регулярно и ежедневно, за да може организмът ни да адаптира циркадния си ритъм по нашите навици. Третият компонент - т.нар. качество на съня - включва нормалните промени в различни компоненти от физиологията на всички органи и системи в организма когато спим. Той представлява последователна промяна на т.нар. стадии на съня. Качеството на съня е и компонента, който най-често изследваме в лабораториите за изследване на съня посредством така наречената полисомнография.

С ежедневните си действия ние влияем на тези три компонента на съня съзнателно или не. Ако искаме да направим нещо, за да спим пълноценно, трябва да вземем мерки за това да спим достатъчно като количество, да спазваме режим на сън и бодърстване и да се въздържаме от редица модерни практики, които нарушават неговото качество, например работа на електронни устройства преди лягане и след лягане в леглото, прием на кофеинови/ тауринови/ гуаринови/ други безалкохолни и алкохолни напитки, тютюнопушене, обилни вечери късно вечер, безразборно носене на слънчеви очила, липса на спортни активности, работа на смени, включително нощни смени, прекомерен стрес на работното място и вкъщи, и тн.

Как сънят влияе на здравето на децата? Трябва ли да спазваме определени правила, режим, какво е вашето професионално мнение?

Сънят е от основно значение за правилното развитие на децата. Той е също така и функция на това правилно развитие. Нужен е баланс в храненето, дневната активност на децата и сънят. Наред с необходимостта да задоволяваме нуждите им да откриват света, ние трябва да им даваме и достатъчно време да обработят всички нови впечатления и емоции докато спят. Сънят е важен както за тяхното интелектуално и емоционално развитие, така и за техния имунитет и метаболизъм.

Изграждането на режим на сън и бодърстване е от първостепенно значение за децата от всички възрастови групи. Режимът трябва да бъде съобразен с нужното количество сън според възрастта. За новородените това количество е 14-17 часа, за бебетата до 1 година - 12-15 часа, за децата до 2 годишна възраст - 11-14 часа, за тези между 3 и 5 години - 10-13 часа, за учениците до 13 години - 9-11 часа, а за тийнейджърите до 18 годишна възраст - 8-10 часа. С тези нужди трябва да съобразим часа на лягане вечер и количеството сън през деня. Събота и неделя може да се позволи известно наваксване при натрупан дефицит през седмицата, но е желателно отклоненията от установения режим да не са с повече от 1-2 часа.

Какви са новаторските решения в лечението на сънна апнея и нарколепсия?

В лечението на сънната апнея все още не можем да предложим нещо коренно различно на нашите пациенти. Все още текат проучвания на различни медикаменти, което е дълго чакана „иновация“ в тази област, но основната терапия продължава да бъде апарат за дишане и до днес. При нарколепсията не е така в глобален план, тъй като през последните години се наложиха на пазара няколко нови медикамента. Същевременно цяла група нови молекули е на път през следващите години.

Проблемът е, че в България няма установен ред дори класическите препарати за лечение на нарколепсия да се подсигуряват на пациентите. В този смисъл иновативното при нарколепсията в страната през последните 3 години е, че открихме „топлата вода“, в преносен смисъл. Това не е голямо събитие за медицинския свят, но е голямо събитие за всички нас - лекари и пациенти, тъй като доскоро нямаше възможност за никакво лечение, а сега можем да ползваме, поне при деца, два от препаратите от първа линия. Надяваме се в бъдеще и на нещо повече.

Съвсем скоро изкачихте връх Арарат. Ще ни разкажете ли повече за това ваше приключение?

Винаги съм се вълнувал от ефекта на голямата надморска височина върху физиологията на дихателната система и съня. Всяка височина над 3000 метра представлява изпитание за организма по ред причини. Връх Арарат се намира на 5137 метра. Обичайно изкачването му изисква аклиматизационна програма, която включва спане на 3200 и 4200 метра надморска височина и постоянно движение в рамките на тези височини до атаката на върха, когато от 4200 се изкачваме на 5137 метра, след което се слиза отново директно на 3200 метра.

За мен освен огромно предизвикателство за психиката и физиологията това изкачване беше и шанс да науча нещо повече за себе си, за хората, за пациентите, за дишането, за съня. За прехода бях взел със себе си апаратура, с която измервах съня си след различните аклиматизационни преходи. Кислородната ми сатурация през цялото време над 3000 метра беше ниска. Задухът беше осезаем особено в часовете непосредствено след всяко изкачване, дори при леки натоварвания.

При мен, както и при други хора от нашата група нощно време имаше различни смущения в съня - безсъние, пробуждания, пристъпи на задух и сърцебиене. Причината за това е, че на такава надморска височина много често се развива централна сънна апнея, което е свързано с различни отклонения в качеството на съня. Тези отклонения успях да ги запиша с моите устройства и предстои да анализирам записите и да мога да представя обективно какво се случва с организма на човек на такава височина. Така че приключението Арарат беше един голям урок за мен. Изкачването на върха съвпадна и с моя рожден ден.

Разбрах, че човек трябва да ходи много бавно и да мисли за всяка своя крачка, за да постигне нещо голямо. Разбрах и как се чувстват моите пациенти, когато седят пред мен задъхани със 60-70% кислородна сатурация. Разбрах и как спят моите пациенти със сънна апнея нощно време. Арарат ми подари един голям житейски урок за 37-мия ми рожден ден, за което съм много благодарен.

Какво ще пожелаете на читателите ни?

Макар да звучи банално искам да им пожелая да са здрави и да спят добре!

                                                             Снимков материал: Личен архив д-р П. Чипев