Доброто от света

Ще се върна скоро, не исках да те будя. Обичам те.

Когато чуя думата бележка, първото нещо, за което се сещам са бележките, които си разменяхме в училище. Тогава това беше нормална форма на комуникация. Тайните бележки, предавани от ръка на ръка, в часовете. Забранените разговори, които провеждахме чрез тях. 

Дълги години бележките бяха неделима част от диалозите с най-добрите ми приятелки. Да не говорим за първите любовни трепети, които също бяха признавани в писмен вид. С хората, които бяхме далеч един от друг си разменяхме писма. Първото стихотворение, което момче написа за мен също беше един вид бележка (макар че после го прочете пред всички...на връх Шипка - патриотична романтика по време на училищна екскурзия).

Когато бях малка, едно от нещата, които будеха възхищение у мен, бяха листчетата залепени с магнит на хладилника. Там мама оставяше послания за мен и братята ми - "Подредете си нещата", или някоя рецепта (за гофрети). По едно време имах и малка дъска във формата на сърце, върху която с приятеля ми (на по-късен етап) си оставяхме бележки. Дори и в момента имаме чаша, върху която може да се пише с маркер.

За мен писането е като дишането. Напълно естествено. Веднага след като отворя очи сутрин, обикновено виждам нечия "бележка" в светещ чат прозорец. Но защо стандартните послания, написани с химикал върху лист хартия са толкова специални?

Най-вече защото, за да оставиш такава бележка, трябва да си физически на едно и също място с другия човек. Затова такива се разменят най-често между хора, които живеят заедно. Или прекарват нощта заедно. Хора, които се събуждат заедно. Или заспиват заедно.

Има нещо много лично в хартиените бележки. Нещо интимно. Нещо, което можеш да почувстваш при допира с хартията. Сякаш буквите оживяват, когато започваш да четеш. 

Видеото, което ме разплака (и стои зад този текст) е реклама. Реклама на магазин за писалки, мастило, тефтери и други пособия за писане. Предполагам тези магазини вече не са толкова много, колкото са били някога. И все пак аз познавам хора, които обожават да си записват всичко на ръка. В тефтер. С химикал.

Това видео носи социална (и емоционална) ангажираност. Послание, което не казва просто "Купи си нов химикал от Take Note Store!". Или поне не по този начин. И точно по тази причина аз бих си купила.

Рекламите могат да бъдат смислени. Всички ние сме виждали тяхната сила. Те могат да направят разлика. Да достигнат истински до хората. За съжаление това често не се случва. Но когато се случи е...модерна магия.