От сърце

Една тиха есенна вечер зададох на себе си простичък въпрос  – какво би направила, ако знаеш, че не ти остава много време живот? О, веднага ще отговоря – казах на себе си. Ще осъществя мечтите си  – отговорих на собствения си въпрос. Щях да зарежа всяко едно нещо, което ме дразни и не ми доставя удоволствие. Нямаше да имам време за губене. Трябваше да ценя всеки миг! Край с досадните хора, които ме напрягат. Край с нещата, които правя насила.

В крайна сметка нямаше да ми е трудно да кажа на някого – не искам да прекарам оставащото време с теб, не си ми приятен. Щях да спра да ходя на досадните упражнения в университета и да започна да следвам собственото си щастие. В другия живот щях да знам, че не е наложително, а задължително да запиша специалност, която ми харесва. Нямаше да слушам хората, които казват – това, което ти харесва, не носи стабилни доходи. Какво значение ще има, ако съм богата, но нещастна..

Щях да се свържа с издателство и да издам всички мои записки. Безспорно това бе най-голямата ми мечта. Ако знаех, че не ми остава много, щях да я осъществя на момента. Не след дълго в съзнанието ми излезе следващ въпрос. Отново питах самата себе си – защо не започнеш да се бориш за това, което искаш сега? Хладнокръвно отпих от чашата с вино, запалих цигара и казах – защото имам време.

Ние хората все си мислим, че имаме цялото време на планетата. Все още съм на 22, животът е пред мен. Имам време да се боря за мечтите си. Точно след като казах най-глупавото нещо, което някога можех да кажа, забелязах две неща. Бях изпила последната глътка вино, а цигарата ми бе изгоряла. Неусетно съм изпила цяла чаша вино. А колко бързо съм изпушила цигарата – помислих си. Така минава и животът – като миг наслада от любимото ни питие.

Точно в този миг осъзнах, че нито съм безсмъртна, нито имам машина на времето. Животът минава толкова бързо, времето лети. Той е като чаша пълна с питие. Изпиваш го и гледаш - чашата е празна. Тогава тя става непотребна за теб. Но направиш ли така да имаш още от любимото питие  – чашата никога няма да е непотребна.

Животът е като чаша пълна с някаква напитка. Стреми се винаги да е пълна с това, което харесваш да пиеш. Никога не приемай твоята чаша да е празна. Не допускай да се примиряваш с питие, което не ти допада. Примириш ли се с това, чашата става отново непотребна за теб. Ти няма да може да се насладиш на съдържанието. Ще се наложи да го пиеш насила, защото няма да имаш друг избор. Тогава няма да си удовлетворен, няма да изпитваш щастие.

Затова сега ти задавам следните въпроси – с какво искаш да е пълна твоята чаша? Съдържанието такова, каквото ти харесва ли е? С удоволствие ли отпиваш или насила? Ако отговорът е да – чудесно! Ако отговорът ти е не – затвори тази статия, обуй маратонките си и отиди да се бориш за това, което желаеш. Без значение на колко години си. В главата ти не трябва да съществуват изрази като твърде рано или твърде късно е.

Моментът е сега! Ти не си безсмъртен, нито имаш машина на времето, с която да върнеш този момент. Моля те, действай! Действай сега и направи собствения си живот по-добро място за живеене. Бори се за това, което желаеш и никога не позволявай някой да те убеди, че ти не си способен. Ти можеш – аз знам!