От сърце

Пиша този текст в движение, от телефона си, което е дори по-неудобно, отколкото звучи. Но идеята за него се настани в главата ми и не знам как да я изгоня. Затова избрах по-малкото мъчение (или поне така си мисля).

Като повечето хора на моята възраст прекарвам немалко време в интернет пространството. Не мога да си кривя душата - обичам го. Това, че е истинско и неистинско едновременно е невероятно и пленително. И все пак, докато гледам черното небе над себе си, а колата уцелва дупки и прави писането на touch screen ужасно трудно, не мога да не се замисля за тъмната му страна.

Интернет пространството е магия. Била тя и понякога черна. Защо казвам това? Не познавам човек, който да не е влизал в конфликт с непознати онлайн. И колкото повече пишеш и коментираш, толкова по-често нещата ескалират. Имам приятел, който ми е казвал, че го приема като спорт. И честно казано му се възхищавам заради това.

Аз съм от хората, които бягат от споровете като от чума. Невинаги съм била такава, но към днешна дата те ме ужасяват. Рядко си позволявам да коментирам в групи и страници, защото, дори когато е добронамерено, винаги се намира някой, който има непреодолимата нужда "да ти обясни нещата" и "да те постави на място".

Нали е демокрация - всеки има мнение и се чувства длъжен да го оповести. Нима не правя същото точно в този момент? Какъв е тогава този двоен стандарт?

Въпросът при мен не опира до чуждите позиции. А до това, че приемам всичко лично. Може би, защото съм личност или защото съм твърде емоционална. По една или друга причина, общуването с непознати в мрежата нито ми се отдава, нито ми харесва. И пак двоен стандарт - това е така само, ако не са добронамерени.

Могат ли да бъдат избегнати капаните на виртуалното общуване? Ще бъда смела и ще предположа, че е възможно. Просто, ако не си слагаме всичко на сърцето. Ако не взимаме нищо сериозно. Ако помним, че това не е истинско. Защото колко от тези спорове ще се проведат в живия живот? Крещим ли в лицата на непознати какво мислим за държавната политика по даден въпрос? Заговаряме ли случайни хора за снощния епизод на Game оf thrones? Може би трябва? А може би не.

Общуването, във всяка негова форма, е сложно. Една ситуация винаги може да бъде разчетена поне по два начина. А понякога и по десет. Нека не усложняваме нещата с излишен и безсмислен негативизъм. Да се опитаме да бъдем по-добри и по-толерантни. Честна дума - не е толкова трудно.

Бележка от автора: Интернет пространството има и светла страна. В пъти по-обширна от тъмната. Но нека не забравяме, че понякога светлината заслепява.