София танцува, жадна е за изкуство, за живот...
Все повече млади хора раздвижват монотонното ежедневие и изпъстрят с усмивки забързаната градска среда. Те искат да разнообразят обстановката със свежестта на всичко, което творят.
София танцува, жадна е за изкуство и живот.
Днес бе един необикновен вторник. Защо необикновен? Защото станах част от „изкуствотворците“, които усмихват минувачите. А ключът към разнообразието беше т.нар. „флашмоб“.
Как 40 души могат да затанцуват заедно в центъра на София и под звуците на ритъма да създадат магия, завладяваща околните, ще ни разкаже хореографът на флашмоба.
Захари Нанков е хореограф и професионален танцьор. В опита му са включени големи проекти като хореографията на втори сезон на X-Factor, както и съвместна работа с множество поп изпълнители от българската сцена. Също така, Захари обучава деца и младежи и им предава както знанията си, така и любовта към изкуството на танца.
Трябва да отбележим, че Захари подготви хореографията за чуждестранна продукция, част от която бе флашмоба. Българските танцьори бяха избрани да се включат в заснемането й. Тъй като той е човекът, отговарящ за хореографията в продукцията, именно него помолих да ни разкаже:
Какво е флашмоб?
Флашмобът, тази „внезапна тълпа“ (буквално преведено) е нещо спонтанно, приковаващо вниманието на минувачите, попаднали в епицентъра му. То ги откъсва за миг от всичко сиво и ги кара да се усмихнат, разведрява ги и оставя в тях положителна емоция.
Познат ли е този начин на изява в България?
През последните 10 години у нас този вид изява стана все по-популярен. Танц, пърформанси и различни арт индивидуални или групови събития се обединяват около една идея и оживяват.
Как хората приемат такива събития?
В началото хората бяха изненадани от случващото се около тях, може би защото не са знаели как да реагират. Но вече все повече от тях свикват и го приемат. Почти винаги вадят бързо фотоапарати и започват да снимат и да се радват. Наслаждават му се, защото ги зарежда.
Кога младите хора могат да се мотивират да работят заедно?
Ако обичат това, което правят, ако са жадни да откриват нови неща и да се запознават с нови хора - винаги ще бъдат мотивирани.
Интересно е как танцьорите, които не се познават и се виждат за първи път, не само започват да комуникират, но да общуват на едно по-лично ниво чрез танца. С какво ги мотивираш да стане това сплотяване?
Заедно постигаме крайната цел. Както казва моят учител г-жа Цветанка Гергинова, ако бъдеш конкретен в това, което правиш и го правиш с ясно намерение няма начин да не успееш да постигнеш целта. В случая целта е да увлечеш хората в този процес. Аз съм конкретен в това, което правя и когато дълбоко вярвам, успявам да увлека и хората. Когато те имат пълно доверие в мен, нещата се получават и се появява и химията. Но това, разбира се, е двупосочен процес - тук мотивацията на танцьорите играе роля.
С какво те грабна танцът, какво ти дава сега и с какво още те държи?
Иска ми се да вярвам, че всеки човек прави (работи) това, което обича. Обичам работата си. Това, че успявам да осъществя както мои творчески замисли, така и да предам знания на хората, които идват да учат при мен ми дава тласък да вървя по пътя. Това дава смисъл на това, което правя. Нека намерим нещото, което ни дава смисъл да сме тук и сега, а за мен това нещо е танцът. И творенето.
Така танцът запленява и зарежда не само танцьора, но и всички, гледащи го, усещащи страстта, излята в движенията.
