Фолклор

В една нова поредица от материали ще ви представим танцови състави от цялата страна. Целта ни е да покажем максимално много на брой прекрасни формации, които съхраняват българското и го популяризират не само у нас, но и по света. В първата си среща се запознаваме с "Моряците" от Варна и тяхната ръководителка Силвия Матева. 

Силвия: Танцувам цял живот. Майка ми, която е танцьорка ме заведе в залата съвсем малка и оттогава танците са неизменна част от моя живот. Винаги съм била много амбициозна и вече на 16 години знаех, че искам да уча хотелски мениджмънт и да работя в хотелиерската индустрия. На 18 години, за да сбъдна мечтата си, заминах да уча в Бургас и с много тъга се сбогувах с танците.

Те ми бяха дали толкова много – именно от танците научих, че талантът, сам по себе си, не е достатъчен, за успеха се изисква и много труд, себеотдаване, постоянство и вяра. Но когато се раздаваш напълно и работиш здраво резултатите не закъсняват. Бях част от основния състав на ансамбъла, в който танцувах и пътувах на всички турнета. Едва на 18 години, а вече бях посетила много европейски държави и се чувствах толкова богата, но в същото време и тъжна, защото всичко трябваше да приключи - танците, приятелите, концертите, аплодисментите...

В същото време толкова силно желаех да бъда мениджър. И така - към Бургас. Бях отлична студентка и по време на следването си по студентски програми работих в много добри хотели в Англия и САЩ. Вече виждах кариерата си там, ръководеща голям хотелски комплекс, сбъднала мечтата си.

Прибрах се в България само за два месеца, за да видя роднините си, преди отново да замина, незнайно за колко дълго, и да продължа да градя кариерата си в Стиймбоут Спрингс, Колорадо (Steamboat Springs, CO) - град, в който се влюбих от пръв поглед. Но съдбата беше решила друго. Прибирайки се в България, срещнах любовта, омъжих се и така останах в България. Работих като мениджър на някои от най-добрите барове в град Варна, докато забременях и родих моят син Лъки-Мартин.

Отдадох живота си на майчинството, докато моят син навърши две годиники и аз започнах отново да се огледжам за работа. Заедно с моята най-добра приятелка решихме да се запишем в група за народни танци, за да се позабавляваме, както преди и да вляза във форма след бремеността и майчинството. Тогава усетих колко ми е липсвало всичко това - да танцувам и да усещам как кръвта ми ври, как тялото беснее, а душата се смее. Нашите танци са магия, магия, която ми бе липсвала ужасно много, без да осъзнавам това. Танцът ме прероди. Отново се почувствах жива и истински щастлива!

Тъй като в онзи момент, никой не търсеше хотелски мениджър - майка на двегодишно дете, опитите ми да си намеря работа приключваха с неуспех. На шега приех предложението на приятел, с който танцувахме заедно, да започна да водя начинаеща група за народни танци в клуб за латино танци на негов приятел. Аз знаех не повече от 30 хора и бях обяснила, че това са ми възможностите. Не бях дипломиран хореограф, просто танцьор - цял живот. Започнах първата си група през месец август 2008 година. Две години по-късно в клуба, народни танци играеха над 150 души. Моите 30 хора вече бяха малко, исках да уча и да знам всичко за българския фолклор, да изследвам тази магия и да я споделям с хората, да дарявам усмивки и любов към всичко българско и родно. И така записах второто си висше образование, което също завърших с отличие - Хореография.

През май месец 2012 година, след конфликт с бившия ми работодател се наложи да напусна въпросния клуб и тогава реших да основа свой клуб за народни танци – нарекох го "Моряците"! За една седмица, със съдействието на моите танцьори вече имахме зала, регистрирана фирма и бяхме готови да започнем репетиции. Така се роди Клуб за Народни танци „Моряците“.

Пет години по-късно „Моряците“ е най-големият клуб за народни танци в град Варна. Имаме 4 зали, а в момента при нас танцуват общо 16 групи – начинаещи, напреднали, деца и възрастни. В клуба работят общо 7 ръководителя. Имам страхотен екип и заедно с моите колеги не спираме да заразяваме хората с любов към българските танци. Носители сме на над 30 награди от различни надигравания в страната и чужбина и сме дарили над 60 000 лв. за различни благотворителни каузи – подпомагане лечението на нуждаещи се деца, възрастни, подпомагане на социални каузи, важни за града ни. 

Искам да предам на хората любовта към фолклора, трепета да танцуват. Искам да ги въвлека в магията на българския танц, да ги накарам да повярват в себе си и в доброто, защото заедно можем всичко! Уникалното при нас е любовта! Ние не сме просто групи, които танцуват, хора, съсредоточени само върху физическата част. Ние сме едно голямо семейство, където всеки е готов да подаде ръка на другия, да помогне в нужда. Всички танцьори с радост се включват във всяка една благотворителна инициатива, която организираме или за която получим покана. А всяка година, през месец декември, правим собствена благотворителна кампания, която включва голям коледен концерт на клуба и където танцуват всички наши танцьори – от най-начинаещите до най-напредналите. 

Най-любимото ми участие беше дебюта ни като Клуб „Моряците“ на международния фолклорен фестивал в Ставрос, Гърция през май 2012 г. Програмата ни беше изключително красива, изпълнението беше много добро, но не е това любимият ми спомен оттогава, а цялата любов, приятелство и подкрепа, която усещах около мен. Тогава осъзнах, че това е моето семейство - Семейството на Моряците. Тогава проляхме много сълзи - на радост и тъга. Явно още оттогава ни тръгна по вода (усмихва се). 

Любимото ми е това е изпълнението, с което спечелихме първото ни 1-во място на едно от най-големите надигравания в България - Русчуклийска среща, гр. Русе. Няма да забравя тази емоция. Толкова много хора, които танцуват с едно сърце.

За в бъдеще си пожелавам „все така да сме“ (усмихва се). Иска ми се да сме все повече, още по-обединени и по-добри, във всяко едно отношение. Искам да виждам все повече усмивки и щастливи хора около себе си. Най-вече искам да сме здрави – всички Моряци, нашите близки и приятели. Това е най-важното. Когато сме здрави и заедно – тогава сме силни и можем всичко. 

Опознайте България! Обичайте българското! Търсете, ценете и съхранявайте традициите, предавайте ги на децата, защото те са нашата сила. Танцувайте, обичайте и дарявайте добро, защото от нас зависи светът. И бъдете както е на хорото - ръка за ръка, сърце до сърце. Заедно сме по-силни.