Фолклор

Следващият ансамбъл, с който ви срещаме е ТА "Младост" от гр. Монтана. Неговата история ми е любима, защото това е моят ансамбъл - този, в който прекарвах голяма част от свободното си време, който ме научи на дисциплина и ме изгради до човека, който съм днес. Благодаря на господин Стоян Стоянов за следващите редове. 

Да ръководя танцов състав беше моята мечта и това, че тя се реализира не беше случайно. През 1960-та година в Монтана (тогава Михайловград) бяхме само 8 момчета, участвали в танцов колектив. Огромното ми желание за развитие в областта на българските народни танци ме отведе в хореографското училище в София, което завърших през 1970г.

Завръщайки се в Монтана, поех детския състав към центъра за работа с деца, а през 1976 – и танцовия колектив на общинския младежки дом, който беше само на два месеца. Прекъснах дейността си за период от 6 години (1995-2001) поради заминаването ми за САЩ. През това време ансамбълът бе ръководен от мои колеги, но след като се завърнах го поех отново. От началото до днес се стремя към разрастване на колектива и удовлетворяващи изяви в страната и извън нея.

Това, което се опитвам да предам на танцьорите, е на първо място взаимно уважение. Те трябва да поемат отговорности, да бъдат честни едни към други и да не бъдат индивидуалисти, защото нашата работа е екипна. Като част от ансамбъла, те съхраняват българския фолклор и показват нужно уважение към него. Аз се опитвам да ги мотивирам, за да го обогатяват колкото е възможно повече.

Всичко, което се случва в ансамбъла, е специфично за него. Колективите са като хората – на пръв поглед си приличат, но всъщност са много различни. При нас танцуват деца, младежи и възрастни и всички са много задружни и сплотени.

Залата ни събира няколко поколения, обединени от любовта към българския народен танц, която побеждава дори възрастта. Често, когато гледам всички заедно, си представям едно „хоро на времето” и в него виждам смисъла от работата си.

За толкова много години сме имали участия на три континента – Европа, Азия и Америка. Много европейски страни, като например Франция, Холандия и Германия, сме посещавали по няколко пъти. Имали сме изключително много приятни моменти и емоционални участия, затова ми е трудно да определя някое от тях като най-добро или най-качествено. Всяко едно участие е важно.

От около 30 танца е трудно да се каже кое е любимото ми изпълнение. Въпреки това в ансамбъла се изпълняват някои класически произведения, заслужаващи уважение и по-особено внимание. Такива са например: „Предсватбени тракийски засевки” (хор.: Методи Кутев), „В розовата градина” (хор.: Иван Тодоров) и „Мизийски танци”(хор.: Димитър Димитров).

След година ансамбълът ще навърши 43 години и ще започне усилена подготовка за концерт по случай своята 45-годишнина. Надявам се, че съставът ще продължи да се развива все по-добре и че ще се радваме на много успешни концерти и турнета. Планирам и включването на нови танци в репертоара, което ще въодушеви танцьорите.

Българският фолклор е събрал всички обичаи на предците ни и всеки, докоснал се до него, се чувства по-богат. И наистина е по-богат, защото се е доближил повече до своя корен, разбрал е повече за себе си.

Връзката между поколенията е жизненоважна. За нас, българите, тази връзка са нашите танци, музика и традиции. Ние сме късметлии, че сме получили това голямо наследство. Затова, млади хора - грижете се за него, съхранявайте го и го предавайте, не лишавайте следващите поколения от това чудо. Само така „всичко българско и родно” ще пребъде!