Октаново число

Защо радиото е важна медия в свръхвизуалната настояща епоха? Какво може то, което социалните мрежи например не могат?

Вие го казахте, "свръхвизуална". Всичко, което е свръх, отблъсква. Мисля си, че докато визуалните медии изискват вниманието на хората, отвличат ги от рутинните им дейности, то радиото придружава слушателите си навсякъде, прави им компания. Радиото продължава да е най-бързата медия. Освен това, като част от БНР, ние съобщаваме достоверна, проверена информация.

Подбираме социално значими теми, държим на ценностите, не забравяме, че сме призвани да информираме, възпитаваме и забавляваме аудиторията и това привлича хората, които са отвратени от "жълтините" и комерсиалния подход. Гласът на водещия дава онзи вълшебен простор на въображението, от който визуалните медии го лишават. Включванията на слушателите, диалогът с тях, също е нещо, което се случва най-вече "по радиото".

Освен това генерално преимущество на радиото ние имаме и друго - предлагаме специфични програми на определена група хора. Според някои проучвания именно индивидуализираното съдържание за хора със специфични интереси ще е най-търсено в бъдеще. Поднасяме информация за събитията в родината на българските граждани с турски произход, но на майчиния им език, и я "гарнираме" с песни, които са част от музикалното наследство на тази общност или с друга любима за тях музика. 

Казвала съм го и друг път - работим в конкуренция с турските медии, за да задържим вниманието на слушателите върху дневния ред на нашето общество. 

Сблъсквате ли се често със смесените чувства на хората спрямо Турция и турската култура? Как се промениха те във времето?

Все по-рядко се сблъсквам, но миналия ден имах "челен сблъсък". Звънна телефонът в редакцията и арогантен мъжки глас каза "Кой ви каза на вас, турците, че имате право да говорите на турски, че и радио да правите?" Неволно се засмях – „на нас турците!“, а той продължи заканително "Смей се ти, смей се!" Има хора с такива чувства. Мисля, че се дължат главно на непознаване. Туристическите пътувания и турските сериали промениха доста отношението към Турция и турците. Подозрението отстъпи място на любопитството в добрия смисъл на думата.

Да се върнем на това как избрахте да учите турски език и с какво най-много ви изненада културата на тази страна, когато започнахте да я опознавате, овладявайки езика ù?

Връщате ме много назад във времето. Мисля, че трябва да поясня някои неща. Първо - турският ме избра, не аз него. Това ме приеха - тюркология в Софийски университет. Бях я писала накрая, без дори да знам какво точно е това - в справочника пишеше, че се учи казахски и узбекски. Не беше осъзнат избор. Не бях чувала нито думичка на турски преди това, ако не броим турцизмите. Беше ми много трудно в началото, дори исках да се откажа. 

Колкото до културата, знаете ли, докато бях студентка, нямаше интернет. Сега някои читатели ще си кажат, че съм много стара. Първият ми досег с езика беше чрез едни вехти сборници с текстове. Колеги бяха донесли касети с поп парчета, които дешифрирах с речник в ръка. Тоест, към онзи момент нямахме истински допир с културата, просто бяхме любопитни. Чак във втори, трети курс започнахме да изучаваме текстове на класици, а от предмета "Странознание" научавахме за тази толкова различна страна. Тюркологията ми даде една много солидна основа.

Турската култура е много различна и многолика. Изненада ме човешкото в нея. Вниманието на хората един към друг, уважението към ценностите. 

Езикът е жива, флуидна система. Какви усилия полагате, за да опознавате турския и да се развивате постоянно чрез него?

Старая се редовно да слушам новини, да чета публицистични и художествени текстове. Важно е също да поддържам артикулационния си апарат настроен към спецификите на турския език. Костваше ми хиляди часове активно слушане със слушалки, за да усвоя фонетичните тънкости на този език. Като радиоводещ нямам право да не съм във форма, а когато не си "нейтив спикър", формата се постига с упражнения. В екипа съм единствената с "нетурски" произход.

Между професионалните ви роли намират ли място и лични каузи?

Да, макар да няма нищо общо между двете. Само дето в предаването си по-често от останалите водещи говоря за бездомните животни. Подсещате ме за един случай. Бях ангажирана за онлайн превод от вкъщи за среща на високо ниво. Когато дойде време срещата да започне, се оказа, че и трите ни кучета са в стаята при мен. Беше след обед, бяха потънали в сладка дрямка, така че ги оставих. Някъде към средата едното куче взе, че излая. Надявах се да не е влязло в микрофона, но скоро след това при нов ангажимент, вече на живо, възложителите ми казаха "Радваме се да се запознаем лично. Досега познавахме само кучето ви." Откъде да знаят хората, че са цели три.

Т.е. неслучайно в профила ви в социалните мрежи има много повече кадри с бездомни животни, вместо лични ваши снимки? 

Прави сте, ако някой съди по профила ми, ще си каже "тази е побъркана по кучетата" или пък "тази е откачалка". Мисля, че вместо да е само израз на суета, споделянето в социалните мрежи трябва да води до нещо позитивно. Затова споделям само онова, което намирам за заразително, а именно, че кучетата променят живота към добро. 

В един мечтан свят, как би изглеждала реалността с бездомните животни и какви са най-бързите решения, които могат да я подобрят?

Както каза едно момиченце - ако във всеки дом има по едно куче, няма да има бездомни кучета. Лесно е.

В някои страни са го измислили, строг контрол и солени глоби за безотговорни стопани, затвор за жестоко отношение. Само че бездомничетата не могат да чакат, докато настъпи мечтаното бъдеще. Осиновявайте! Много има какво да се направи и за приютите. 

Къде може да те срещнем, когато не си в редакцията на БНР?

Работя много, а свободното си време посвещавам на дома. Домошар съм. Но поне два пъти на ден можете да ме срещнете в парка.

Фотокредит: личен архив и стопкадър от среща на президента Румен Радев с външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу

Uspelite.bg и Културна фондация А25 стартираме рубриката „Октаново число Култура“ като пресечна точка на представите ни за хора, упорито променящи средата със средствата на културата, правейки по този начин общото ни бъдеще възможно по-добро. В продължение на година всяка трета седмица от месеца ще ви разказваме за личности, за които да подобряват нашия общ контекст не е кауза, благотворителна акция или извънредна проява на емпатия, а просто нормалност, ежедневие и начин на живот.

Те са преводачи, изследователи, мениджъри, журналисти, артисти, но и хора, за които съвременната българска култура не е задължително професия, но със сигурност е любов. Всички тях, рядко или никога, няма да видите в праймтайма на масовите медии не защото нямат какво да кажат, а защото имат гориво вместо рейтинг във вените. Селекцията на участници в рубриката ще бъде изцяло субективна и поради това още по-лична.